Мистър Юел се върна, заднешком до свидетелската банка, седна и изгледа Атикус високомерно и подозрително — така гледаха всички свидетели в окръга Мейкомб, когато срещу тях се изправяше адвокатът на противната страна.
— Мистър Юел — започна Атикус, — онази нощ много хора са тичали насам-натам. Нека да видим по-точно: вие казвате, че сте изтичали в къщата, изтичали сте до прозореца, изтичали сте вътре в къщата, изтичали сте при Майела, изтичали сте за мистър Тейт. А докато тичате така през цялото това време, изтичахте ли да повикате лекар?
— Нямаше нужда. Сам видях какво стана.
— Но има нещо, което не разбирам — каза Атикус. — Не бяхте ли загрижен за състоянието на Майела?
— Как да не бях — отвърна мистър Юел. — Нали видях кой го направи?
— Не, аз имах предвид здравното й състояние. Не помислихте ли, че характерът на нейните наранявания изисква незабавната интервенция на лекар?
— Какво, какво?
— Не помислихте ли че веднага трябва да се доведе лекар?
Свидетелят каза, че съвсем не бил помислил такова нещо, че никога не бил викал лекар у дома си и че ако бил повикал, щял да му струва пет долара.
— Това ли е всичко? — попита мистър Юел.
— Не съвсем — отвърна небрежно Атикус. — Мистър Юел, вие чухте показанията на шерифа, нали?
— Това пък защо е?
— Нали бяхте в съдебната зала, когато мистър Тейт даде показанията? Чухте всичко, което той каза, нали?
Мистър Юел обмисли внимателно положението и сигурно реши, че въпросът е безопасен.
— Да — потвърди той.
— Съгласен ли сте с неговото описание на нараняванията, които е имала Майела?
— Това пък защо е?
Атикус погледна към мистър Джилмър и се усмихна. Мистър Юел изглежда беше решил да не бъде много любезен със защитата.
— Мистър Тейт каза, че нейното дясно око е било насинено, че тя е имала белези около…
— О, да — заяви свидетелят. — Поддържам всичко, дето го каза Тейт.
— Поддържате ли? — попита меко Атикус. — Искам само да бъда сигурен. — Той отиде при секретаря на съда, рече му нещо и този в течение на няколко минути ни развличаше, четейки показанията на мистър Тейт, сякаш бяха борсови съобщения:… кое око?… Нейното ляво око… О, да, в такъв случай, ще е дясното… Беше дясното й око, мистър Финч, сега си спомням, от тази страна на лицето й… — Секретарят прелисти страницата. — Насинена… Шериф, моля повторете какво казахте?… Казах, че беше дясното й око.
— Благодаря ви, Берт — рече Атикус. — Чухте още веднъж показанията, мистър Юел. Имате ли да прибавите още към тях? Съгласни ли сте с шерифа?
— Поддържам Тейт. Окото й беше насинено и цялата беше в синини.
Дребният човечец, сякаш беше забравил как го беше засрамил съдията. Все по-явно ставаше, че смята Атикус за не особено опасен противник. Отново се зачерви: изду гърди и пак се превърна в дребно, червено петле. При следващия въпрос на Атикус помислих, че ще пръсне ризата си.
— Мистър Юел, можете ли да четете и да пишете?
Мистър Джилмър се намеси.
— Протестирам — каза той. — Не виждам какво общо може да има грамотността на свидетеля с делото. Това е несъществено и няма връзка.
Съдията Тейлър се накани да каже нещо, но Атикус го изпревари.
— Господин съдия, ако допуснете въпроса ми и още един допълнителен въпрос, скоро ще разберете всичко.
— Добре, да видим — реши съдията Тейлър, — но надявам се, че ще се погрижиш да разберем, Атикус. Протестът на обвинението не се уважава.
Мистър Джилмър беше еднакво заинтересуван заедно с останалите да разбере каква връзка има грамотността на Юел с делото.
— Ще повторя въпроса — продължи Атикус. — Можете ли да четете и да пишете?
— Като нищо мога значи.
— Бихте ли написали името си и да ни го покажете?
— Като нищо ще го напиша. Как си мислите, че подписвам разписките за общинската помощ?
Мистър Юел ставаше все по-приятен на съгражданите си. Шушуканията и подхилванията, които се разнесоха под нас, сигурно искаха да покажат какъв симпатяга е той.
Започвах да нервнича. Атикус уж знаеше какво прави, но на мен ми се струваше, че сега кара съвсем напосоки. Никога, никога, никога при кръстосания разпит не задавай въпрос на свидетеля, ако не знаеш какво ще ти отговори той — това правило го бях поела с храната си още като бебе. Постъпиш ли другояче, често можеш да получиш нежелан отговор, отговор, който ще провали делото ти.
Атикус тършуваше във вътрешния джоб на сакото си. Извади един плик, после бръкна в джоба на жилетката и извади писалката. Движенията му бяха провлачени и се извърна така, че да го виждат добре съдебните заседатели. Отвъртя капачката на писалката и я постави леко на масата. Разтърси малко самата писалка и заедно с плика я подаде на свидетеля.