Аз не съм идеалист, но вярвам твърдо в съвършенството на нашите съдилища и в института на съдебните заседатели — това за мен не е идеал, а съществуваща реалност. Господа, като цяло съдът не е по-добър от всеки от нас, които заседават тук. Даден съд е толкова разумен, колкото са разумни неговите съдебни заседатели, а съдебните заседатели са толкова разумни като цяло, колкото е всеки от вас поотделно. Аз съм убеден, господа, че вие без предубеждение ще разгледате показанията, които чухте, ще вземете решение и ще върнете обвинения при неговото семейство. В името на бога, изпълнете вашия дълг!
Гласът на Атикус беше спаднал и когато се извърна от съдебните заседатели, той каза нещо, което не чух. Той го каза по-скоро на себе си, отколкото на съда. Ощипах Джем.
— Какво каза?
— „В името на бога, повярвайте му“ — стори ми се, че това каза.
Дил внезапно посегна през мен и дръпна Джем.
Погледни там!
Проследихме пръста му и сърцата ни отидоха в петите. По средната пътека Калпурния се отправяше право към Атикус.
21
Тя застана свенливо до преградата и започна да привлича вниманието на съдията Тейлър. Беше с чиста престилка и носеше в ръка някакъв плик.
Съдията Тейлър я видя и каза:
— Това май е Калпурния, а?
— Да, сър — отвърна тя. — Извинете, сър, мога ли само да предам тази бележка на мистър Финч? Тя няма нищо общо с това… с това дело.
Съдията Тейлър кимна и Атикус взе плика от Калпурния. Той го отвори, прочете съдържанието му и каза:
— Господин съдия, аз… тази бележка е от сестра ми. Пише, че децата ми били изчезнали, не са се връщали от обяд… аз… бихте ли…
— Атикус, аз зная къде са — обади се мистър Ъндърууд. — Ето ги там, в галерията за негри — те са там точно от един час и осемнадесет минути.
Баща ни се извърна и погледна нагоре.
— Джем, слез долу — извика той. После каза нещо на съдията, което ние не чухме. Ние се промъкнахме край преподобния Сайкс и се добрахме до стълбата.
Долу ни посрещнаха Атикус и Калпурния. Калпурния имаше сърдит вид, а Атикус — уморен.
— Спечелихме, нали? — Джем дори подскачаше от възбуда.
— Нямам представа — каза накъсо Атикус. — Целия следобед ли бяхте тука? Вървете с Калпурния в къщи, вечеряйте и… си стойте в къщи.
— Ой, Атикус, позволи ни да се върнем — замоли го Джем. — Моля те, позволи ни да чуем присъдата, моля ти се, сър!
— Съдебните заседатели могат да се върнат всеки миг, не се знае… — но ние почувствувахме, че Атикус се смекчи. — Е, добре, и така сте чули всичко, слушайте докрай. Ето какво, можете да се върнете всички заедно, след като вечеряте — само че ще ядете бавно, няма да изпуснете нищо важно. Ако съдебните заседатели още не са дошли, ще почакате с мене. Но предполагам, че всичко ще свърши, преди да се върнете.
— Ти мислиш, че толкова бързо ще го оправдаят? — попита Джем.
Атикус отвори уста да отговори, но веднага я затвори и ни остави.
Помолих се дано преподобният Сайкс се сети да ни запази местата, помолих се на бога аз, но спрях да се моля, щом се сетих, че хората се надигнаха и заизлизаха на тумби веднага след като съдът се оттегли — тази вечер те щяха да препълнят аптеката, кафенето „О, Кей“ и хотела, освен ако си носеха и вечеря.
Калпурния ни поведе към къщи.
— … трябва живи да ви одерат, как ви дойде на ум да слушате такива неща! Мистър Джем, откъде измисли да водиш сестра си на това дело? Мисис Александра ще получи удар като разбере! Децата не трябва да слушат такива…
Уличните лампи бяха вече запалени и всяка от тях осветяваше разгневения профил на Калпурния.
— Мистър Джем, мислех, че ти е дошъл умът в главата — какво нещо, ами че тя е твоята малка сестричка! Що за измислица, сър! Трябва да се засрамиш — нямаш ли поне малко ум?
Аз ликувах. Толкова неща се бяха случили наведнъж, че с години трябваше да ги обмислям и ето че сега и Калпурния мъмреше скъпоценния си Джем. Какви ли още чудеса щяха да се случат тази вечер?
Джем се хилеше.
— Не искаш ли да ти разправя какво стана, Калп?
— Дръж си езика, сър! Вместо да сведеш глава от срам, ти се смееш… — Калпурния поднови старите си заплахи към Джем, но те не го трогнаха. Тя изкачи стъпалата на нашата къща с класическия си израз: — Ако мистър Финч не ви натупа, аз ще свърша тази работа — влизай в къщи, сър!