Дните бяха станали толкова топли, че Оз вече ходеше само по гащеризон, без риза и без обувки. Лу също бе зарязала обувките, но под гащеризона носеше стара ватена риза. На тази надморска височина слънцето грееше ослепително и с всеки изминал ден двамата ставаха все по-мургави и по-руси.
Луиза продължаваше да ги учи на разни неща. Обясняваше им, че едни сортове фасул се садят отделно, а други между царевицата, но могат да я задушат, ако не ги обереш навреме. И че във фермата сами си добиват всички семена за посев освен овеса, който трябва да се почиства със специални машини, каквито обикновените планински земеделци никога няма да имат. Показваше им как да си служат с дъската за пране и мъничко домашен сапун от луга и свинска мас — но пестеливо! — като използват гореща вода, изплакват дрехите както трябва и на третия път добавят синка, та всичко да стане снежнобяло. А вечер край огъня ги учеше да кърпят дрехи. Понякога дори подхвърляше, че наближава време да усвоят тънкостите на подковаването и тъкачния стан.
Най-сетне Луиза намери време да ги научи да яздят кобилата Сю. С помощта на Юджин те се редуваха да я яхват на гол гръб, дори без одеяло.
— Къде е седлото? — попита Лу. — Ами стремето?
— Седлото ти е отзад, на дупето — отговори Луиза. — А имаш ли чифт здрави крака, не ти трябва стреме.
След като Лу яхна Сю, Луиза застана плътно до кобилата.
— А сега, Лу, хвани юздите с дясна ръка, както ти показах, и дай да се разбере, че няма шега! — рече Луиза. — Сю не е опърничава, но трябва да й покажеш кой командва.
Лу дръпна юздите, смушка с пети Сю в ребрата, после опита по-силно, но кобилата остана съвършено неподвижна, сякаш спеше дълбоко.
— Тъпа кобила — заяви накрая Лу.
— Юджин — подвикна Луиза към нивата, — ако обичаш, ела да ме повдигнеш, скъпи.
Юджин докуца и помогна на Луиза да яхне кобилата. Тя се настани зад Лу и пое юздите.
— Виж сега, не че Сю е тъпа, ами ти още не говориш на нейния език. Когато искаш да тръгне, лекичко я побутваш по корема и задържаш. За нея това означава „напред“. Поискаш ли да завие, не дърпаш юздите, а само едва-едва ги приплъзваш. За да спре, дръпваш леко, но рязко, ето така.
Лу изпълни съвета на Луиза и Сю тръгна. Лу плъзна юздите наляво и кобилата наистина зави натам. После дръпна назад и Сю бавно спря.
Лу се усмихна широко.
— Хей, я ме вижте. Аз яздя.
Котън подаде глава от спалнята на Аманда да я погледа. После се озърна към небето и след това към неподвижната жена в леглото.
Няколко минути по-късно предната врата се отвори, Котън изнесе Аманда навън и я сложи на люлеещия се стол край завесата от преплетени зелени стъбла, отрупани с яркочервените цветове на пасифлората.
Оз, който бе яхнал Сю зад сестра си, хвърли поглед наоколо, видя майка си и едва не падна от кобилата.
— Хей, мамо, виж ме. Аз съм каубой!
Луиза стоеше до коня и се взираше в Аманда. Най-сетне и Лу се обърна натам, но не изглеждаше особено развълнувана, че вижда майка си навън. Котън отправи поглед първо към дъщерята, после към майката и дори той трябваше да признае, че жената изглежда ужасно не на място под пролетното слънце. Седеше със затворени очи и късата й коса не трепваше от вятъра, сякаш дори стихиите я бяха изоставили. След малко той отново я внесе вътре.
Няколко дни по-късно, през едно слънчево лятно утро, Лу издои кравите и тръгна да излиза от обора с кофи в ръцете. Но на прага тя спря като вкаменена, когато зърна нивите в първите лъчи на зората. После хукна с все сила към къщата, без да забелязва, че млякото я плиска по краката. Остави кофите на верандата, нахълта в къщата, мина покрай Луиза и Юджин и се втурна по коридора, крещейки с пълно гърло. В спалнята на Аманда завари Оз да разресва косата на майка си.
— Стана — задъха се Лу. — Зелено е. Навсякъде. Реколтата поникна. Оз, бягай да видиш.
Оз изтича навън толкова бързо, че забрави да се облече. Лу постоя насред стаята задъхана и широко усмихната. Когато се поуспокои, тя отиде да седне до майка си и хвана безсилната й ръка.