Когато събраха сили да се надигнат, Лу едва не побегна отново, защото Луиза стоеше на прага по нощница, с фенер в ръката, и ги гледаше втренчено. Тя поиска да знае къде са били. Даймънд се опита да отговори, но Луиза тъй рязко му каза да млъква, че бъбривецът тутакси прехапа устни.
— Истината, Лу — нареди старицата.
И Лу й разказа всичко, включително за опасния сблъсък с Джордж Дейвис.
— Само че не бяхме виновни — каза тя. — Онази мечка…
— Марш в обора, Даймънд — отсече Луиза. — И да си вземеш туй пусто псе.
— Да, госпожо — каза Даймънд и двамата с Джеб се повлякоха към обора.
Луиза се обърна към Лу и Оз. Лу я видя, че трепери.
— Оз, върви да си легнеш. Веднага.
Оз се озърна към Лу и изтича вътре. На верандата останаха само двете.
Лу стоеше, по-нервна от когато и да било.
— Тази нощ можеха да те затрият. По-лошо, можеха да затрият не само теб, а и братчето ти.
— Но, Луиза, ние не сме виновни. Разбираш ли…
— Виновни сте! — прекъсна я свирепо Луиза и по гласа й Лу разбра, че едва удържа сълзите си. — Не съм ви довела в тия планини, за да умрете от ръката на отрепка като Джордж Дейвис. Да бягаш сама от къщи е лошо, дума да няма. Ама да водиш и братчето си… а то би те последвало и през огън, щото толкоз му е акълът… срам ме е заради теб!
Лу наведе глава.
— Съжалявам. Наистина съжалявам.
Луиза вирна глава.
— Никога не съм вдигала ръка на дете, макар че търпението ми неведнъж се е изчерпвало. Но сториш ли пак нещо такова, тъй ще те нашаря, госпожичке, че няма да ме забравиш, додето си жива. Разбра ли?
Лу кимна мълчаливо.
— Тогава бягай в леглото — каза Луиза. — И край на приказките.
На следващата сутрин Джордж Дейвис пристигна с каруца, теглена от чифт мулета. Луиза излезе да го посрещне с ръце зад гърба.
Дейвис плю на земята до каруцата.
— Тия проклетници потрошиха мое имущество. Дойдох да си искам парите.
— Кажи си направо, че искаш да ти платим казана.
Лу и Оз излязоха на прага и се втренчиха в посетителя.
— Дяволи! — изрева той. — Господ да ви убие!
Луиза слезе от верандата.
— Ако ще приказваш така, махай се от моя имот. Веднага!
— Искам си парите! И искам да им смъкнеш кожите от бой заради туй, дето го сториха!
— Доведи шерифа да му покажеш какво са ти сторили на казана, пък после той ще рече как да постъпим.
Дейвис втренчи в нея глуповат поглед, стискайки здраво камшика.
— Знаеш, че не мога да го повикам, жено.
— Щом е тъй, хващай обратния път, Джордж.
— Ами ако ти пална фермата?
Юджин излезе навън с дълга тояга в яката си десница.
Дейвис вдигна камшика.
— Хич Не, да си махаш негърската мутра оттук, додето не съм ти нашарил гърба, както са правили едно време с дядо ти? — Дейвис понечи да слезе от каруцата. — Може пък и да го направя още сега, момче. Може да опердаша всички ви!
Луиза извади пушката иззад гърба си и я насочи към Джордж Дейвис. Човекът застина с провесен крак, когато зърна отсреща дългата цев на уинчестъра.
— Махай се от земите ми — нареди спокойно Луиза, докато зареждаше оръжието и опираше приклада на рамо с пръст върху спусъка. — Преди аз да съм загубила търпение, а ти малко кръв.
— Аз ще ти платя, Джордж Дейвис — извика Даймънд, докато излизаше от обора, следван от Джеб.
Дейвис цял се тресеше от ярост.
— Още ми кънти главата от удара с оназ проклета тояга, момче.
— Значи имаш адски късмет, щото, ако исках, можех да те халосам дваж по-силно.
— Дръж си езика зад зъбите! — изрева Дейвис.
— Искаш ли пари, или не? — попита Даймънд.
— Че какво имаш пък ти? Нищо нямаш.
Даймънд бръкна в джоба си и извади лъскава монета.
— Имам това. Сребърен долар.
— Долар! Ти ми съсипа казана, момче. Да не мислиш, че ще го оправя с един скапан долар? Глупак!
— Той ми е от прапра… пет пъти прадядо. На сто години е. Един човек от Тремънт искаше да го купи за двайсет долара.
Очите на Дейвис пламнаха.
— Дай да го видя.
— Не. Или приемаш, или отказваш. Не те лъжа. Двайсет долара. Човекът се казва Мънроу Дарси. Има магазин в Тремънт. Знаеш го.
Дейвис помълча.
— Добре, давай.
— Недей, Даймънд — извика Лу.
— Човек трябва да си плаща дълговете — каза Даймънд.
Той бавно пристъпи до каруцата. Когато Дейвис посегна към монетата, момчето отдръпна ръка.
— Виж сега, Джордж Дейвис, туй значи, че сме си разчистили сметките. Ако ти го дам, няма да идваш повече при мис Луиза. Трябва да се закълнеш.