След няколко плочи музиката в предната стая се промени и сега звучаха мелодии, от които нозете сами заиграват. Партньорите също се смениха: Лу и Даймънд подрипваха и се въртяха с младежка енергия; Котън кръжеше с Оз; а Юджин — забравил за куция си крак — и Луиза бяха подхванали пъргав народен танц.
След малко Котън напусна дансинга, отиде в спалнята на Аманда и седна до нея. Тихичко почна да й разказва какво е станало през деня, как са децата, коя книга смята да й чете. Монологът звучеше съвсем простичко и Котън се надяваше тя да го чува и новините да й вдъхват кураж.
— Писмата, които си писала на Луиза, ми харесаха неимоверно. Думите ти разкриват прекрасна душа. Но с нетърпение чакам да те опозная лично, Аманда.
Той нежно пое ръцете й и ги раздвижи в такт с музиката.
Звуците летяха навън и светлината се лееше в мрака. За един мимолетен миг всички в къщата изглеждаха щастливи и безгрижни.
Малката каменовъглена мина върху земите на Луиза бе на около три километра от къщата. До нея водеше утъпкана пътека, свързана с черния път, който лъкатушеше назад към фермата. Входът на мината беше висок и широк колкото спокойно да влезе каруца с муле, което им се налагаше да правят всяка есен, за да докарат въглища за през зимата. Но сега луната се криеше зад ниските облаци и входът не се забелязваше с просто око.
В далечината примига проблясък като от светулка. После още един и още един. Неколцина мъже бавно изплуваха от тъмнината и продължиха към мината, стиснали онова, което проблясваше — обикновени газени фенери. Всички носеха каски с прикрепени отгоре карбидни лампи. Преди да влязат в мината, всеки от тях свали каската, напълни резервоара с навлажнени топчета карбид, врътна кранчето на горелката, драсна клечка кибрит и десетината лампи пламнаха едновременно.
Най-едрият свика останалите и всички се скупчиха плътно около него. Той се наричаше Джуд Уилър и почти през целия си живот бе изследвал пръстта и скалите, за да търси полезни изкопаеми. В здравата си десница стискаше дълъг хартиен свитък. Разгъна го и един от мъжете светна с фенер. Хартията бе покрита с подробни записки, чертежи и знаци. Най-отгоре бе изписано с едри букви:
Докато Уилър инструктираше хората си какво да правят тази вечер, от мрака се приближи още един мъж. Беше дрипав, със стара филцова шапка. Джордж Дейвис също носеше фенер и изглеждаше много развълнуван от цялата тази дейност. Няколко минути той разговаря напрегнато с Уилър, после всички влязоха в мината.
25
На следващата сутрин Лу се събуди рано. Музиката не я бе напуснала през цялата нощ и сънищата й бяха приятни. Тя се протегна, опипа с крак студения под, после отиде да надникне през прозореца. Слънцето вече почваше да се изкачва по небосклона и тя знаеше, че трябва да издои кравите — задача, която отдавна смяташе изцяло за своя, защото харесваше сутрешната прохлада в обора, изпълнен с мирис на крави и сено. Понякога се изкачваше в плевнята, дръпваше преградата и сядаше на ръба да погледа отвисоко пасищата и нивите, да послуша шумоленето на птици и животинки из дървета, треви и храсти, да усети вятъра, който сякаш никога не преставаше.
Бе настанала още една от онези утрини с пламнали небеса и мрачно замислени планини, когато птиците весело литват нагоре, а животни, цветя и дървета деловито посрещат новия ден. Но Лу изобщо не бе очаквала да види как Даймънд и Джеб се измъкват тихичко от обора и поемат по пътя.
Лу се облече бързо и слезе долу. Луиза слагаше закуска на масата, а от Оз все още нямаше и следа.
— Снощи беше много весело — каза Лу, сядайки на масата.
— Сигурно ще ми се смееш, ама на млади години танцувах здравата — подхвърли Луиза, докато оставяше пред нея чаша мляко и пържена филия.
— Даймънд сигурно е спал в обора — каза Лу с пълна уста. — Техните не се ли тревожат за него? — Тя стрелна Луиза с поглед и добави: — Или май трябва да питам има ли кой да се тревожи за него.
Луиза въздъхна, после се втренчи в Лу.
— Майка му се спомина още щом го роди. Често става по нашия край. Твърде често. Преди четири години и татко му я последва.
Лу остави филията.
— Как умря баща му?
— Не е наша работа, Лу.