— Не исках да кажа това. Аз го харесвам.
Луиза спря и се подпря на мотиката.
— Дано, защото Котън Лонгфелоу е добър човек, рядко се срещат таквиз като него. Откакто пристигна тук, неведнъж ми е помагал в трудни времена. Не само с адвокатски приказки, а и с яката си гърбина. Когато Юджин си нарани зле крака, той идваше тук цял месец да работи на нивите, макар че можеше да си стои в Дикенс и да трупа парички. Сега помага на майка ви, защото иска тя да оздравее. Иска да може пак да ви прегръща двамата с Оз.
Лу премълча и продължи да работи, но трудно се справяше с мотиката и вместо да разсича почвата, само кълцаше отгоре-отгоре. Луиза отдели няколко минути, за да й покаже още веднъж, и скоро Лу усвои правилния начин.
Доста време работиха мълчаливо, докато накрая Луиза се изправи и разтри кръста си.
— Тялото ми подсказва да карам малко по-бавно. Ама зимъска ще иска да яде.
Лу се огледа. Днес небето изглеждаше като изрисувано с маслени бои, а дърветата сякаш изпълваха всичко наоколо с пищна зеленина.
— Защо татко никога не се е връщал тук? — тихо попита тя.
Луиза проследи погледа й.
— Законът не задължава никого да се връща в родния край.
— Но той пишеше за него във всичките си книги. Знам, че го обичаше.
Луиза се втренчи в момичето, после каза:
— Дай да наквасим устни.
Тя заръча на Оз да си почива, докато донесат студена вода. Той веднага захвърли мотиката, събра камъни и почна да ги мята, като при всеки изстрел надаваше онзи възторжен вик, чиято тайна знаят само малките момчета. Напоследък често слагаше върху оградата стара консервена кутия и я замеряше с камъни, докато падне. Бе станал толкова точен, че обикновено улучваше още от първия път.
Оставиха го да се забавлява и отидоха до извора зад къщата, който бе заслонен с малка барачка и обкръжен от няколко ясенови дървета, един наклонен стар дъб и цял гъсталак от грамадни рододендрони. Край барачката стърчеше дънер от прекършена топола, над чиято прогнила сърцевина се подаваше краят на грамадна пчелна пита, а отгоре жужеше облак пчели.
Двете свалиха по едно канче от пироните на стената, гребнаха вода и седнаха отвън да се напият. Луиза повдигна зелените листа на един храст планинска млечка, израснал край дъсчената стена, и отдолу се разкриха красиви пурпурни цветчета.
— Една от малките тайни на Господ Бог — поясни тя.
Лу седеше, притиснала канчето между трапчинките на коленете си, гледаше и слушаше прабаба си под приятната зелена сянка, а Луиза й сочеше най-различни интересни неща.
— Хей онова там е авлига. Напоследък рядко се мяркат. Не знам защо. — Тя посочи друга птица в короната на близкия клен. — На това пък му викат чичопей. Не питай отде са го измислили туй име, щото не знам. — Постепенно гласът й стана сериозен. — Майката на вашия татко не беше щастлива тук. Тя беше родом от долината Шенандоа. Веднъж дойде на танци и тъй се запознаха с моя син Джейк. Ожениха се набързо, вдигнаха си къщурка недалече оттук. Но знам, че тя беше създадена за градски живот. Сред тия наши планини нямаше нищо за нея. Мили боже, сред тях горкото момиче сигурно се е чувствало като в началото на Сътворението. Но после татко ви дойде на бял свят, а през следващите години настана най-страшната суша, която съм виждала. Колкото по-малко валеше, толкова по-упорито работехме. По някое време Джейк си загуби земите и трябваше да се преселят при нас. А дъждът все не идваше. Заклахме добитъка. Изядохме, кажи-речи, всичко, каквото имахме. — Луиза преплете пръсти, после отпусна ръце. — Но все пак издържахме. А после почнаха дъждове и оттам нататък ни потръгна. Но когато татко ви навърши седем години, майка му не изтърпя на тоя живот и ни напусна. Тя така и не се беше научила нито на кърска, нито на къщна работа, тъй че Джейк не виждаше кой знае каква помощ от нея.
— А Джейк не поиска ли да заминат заедно?
— О, сигурно му се е искало, щото тя беше хубавица, а младите мъже не са от дърво. Само че тя не го пожела — нали ме разбираш, планинец и тъй нататък. И детето си не пожела. — Луиза поклати глава при този печален спомен. — Джейк, то се знае, така и не я прежали. Скоро подир туй татко му се спомина и за всички ни стана още по-трудно. — Луиза се усмихна. — Но вашият татко огряваше дните ни. И в същото време гледахме как един мъж, когото обичаме, крее ден подир ден, а нищо не можехме да сторим. Два дни след като вашият татко навърши десет години, Джейк издъхна. Някои казват, че било сърдечен удар. Аз му викам разбито сърце. Останахме само двамата с татко ви. Преживяхме и добри времена, Лу, много обич имаше между нас. Но татко ви много изстрада. — Тя помълча и отпи глътка студена вода. — И все пак още се чудя защо не дойде поне веднъж.