— Да бе, само туй знаем — северна ширина и източна дължина.
Като истински майстор на майтапите Даймънд дори не се усмихна, само взе своята въдица, показа й как се хваща и после направи почти съвършено замятане на влакното.
Лу внимателно огледа движенията му, замахна веднъж-дваж за проба и накрая успешно метна въдицата.
— Я, ами че теб си те бивало почти колкото мен — заяви Даймънд с типично южняшка скромност.
— Ако потренирам още пет минути, сигурно ще те надмина — отвърна лукаво тя.
— Да, ама тепърва трябва да хванеш рибата — засмя се Даймънд.
Половин час по-късно Даймънд бе хванал вече трети костур и с равномерно дърпане го изтегляше към брега.
Лу го гледаше, впечатлена дълбоко от рибарските му умения, но борбеният й дух се разпали още повече и тя удвои усилията.
Най-сетне въдицата внезапно се изопна и я затегли към водата. С отчаяно усилие тя дръпна пръта назад и от потока се подаде едър сом.
— Мили боже! — възкликна Даймънд, като зърна как чудовището подскочи и отново потъна. — За пръв път виждам такъв грамадански сом.
И той посегна към пръта.
— Аз го хванах, Даймънд! — викна Лу.
Той отстъпи и се загледа в ожесточената борба между момичето и сома. Отначало изглеждаше, че Лу ще спечели. Въдицата ту се обтягаше, ту се отпускаше, а Даймънд подвикваше съвети и насърчителни слова. После Лу се подхлъзна, полетя напред по нестабилните дъски и сигурно щеше да падне във водата, ако Даймънд не я беше сграбчил за гащеризона.
Най-сетне силите й почнаха да се изчерпват и Лу изпъшка:
— Май ще ми трябва помощ, Даймънд.
Двамата стиснаха здраво пръта и скоро рибата бе извлечена до брега. Даймънд се пресегна, измъкна сома от водата и го метна на дъските, където той продължи да се мята. Едра и тлъста риба, заяви момчето, чудесно ядене ще излезе от нея. Лу клекна и гордо огледа своето завоевание, макар и постигнато с чужда помощ. Тъкмо когато се взираше съвсем отблизо, рибата пак се разшава, после подскочи във въздуха, избълва струя вода и същевременно кукичката се откачи. Лу изпищя, отскочи назад, блъсна Даймънд и двамата се катурнаха във водата. Когато изплуваха мокри до кости, те видяха как сомът се преметна до ръба, падна долу и моментално изчезна. За един кратък, мъчителен миг Даймънд и Лу се спогледаха, после подхванаха грандиозно сражение с водни пръски. Звънкият им смях навярно се чуваше чак до другата планина.
Лу седеше пред огнището, а Даймънд разпалваше огъня, за да изсъхнат по-бързо. След това донесе едно старо одеяло, което намирисваше както на мухъл, така и на Джеб, но все пак Лу благодари от сърце, когато Даймънд я наметна с него. Отвътре къщата я изненада, защото беше чиста и спретната, макар че оскъдните мебели очевидно бяха изработени на ръка. На стената висеше стара снимка на Даймънд и възрастен мъж, вероятно баща му. Не се виждаха снимки на майката. Докато огънят се разгаряше, Джеб легна до тях и се зае да издирва бълхи в козината си.
Даймънд умело очисти костурите, наниза ги на пръчки и ги изпече над огъня. После разряза ябълка и натри месото със сока. Показа на Лу как да хване гръбнака на рибата и да отдели плътното бяло месо от тънките костици. Ядоха с пръсти и беше много вкусно.
— Татко ти е бил много красив — каза Лу, сочейки снимката.
Даймънд се озърна натам.
— Да, красив беше.
Изведнъж той ахна и се втренчи в Лу.
— Луиза ми каза — призна тя.
Даймънд стана и разбута огъня с чепата пръчка.
— Не си права да погаждаш такива номера.
— Защо не ми каза сам?
— Че защо да ти казвам?
— Защото сме приятели.
При тия думи Даймънд омекна и пак седна до нея.
— Тъгуваш ли за майка си? — попита Лу.
— Не, как да тъгувам? Изобщо не съм я виждал. — Той плъзна ръка по оронената глинена мазилка на огнището и лицето му стана тревожно. — Нали разбираш, тя е умряла още когато съм се родил.
— Няма значение, Даймънд. Можеш да тъгуваш за нея, дори и да не си я виждал.
Даймънд кимна и разсеяно се почеса по мръсната буза.
— Понякогаж си мисля как е изглеждала. Нямам нейни снимки. То се знае, татко ми разправяше, ама не е същото. — Той млъкна, побутна с пръчката една главня, после каза: — А най-много се чудя какъв глас е имала. И на какво е миришела. Как косата и очите й са отразявали отблясъците на огъня. Но и за татко ми е мъчно, защото беше добър човек. Учеше ме на всичко. Лов, риболов. — Той я погледна. — Бас държа, че и ти тъгуваш за баща си.
Лу се смути. За момент затвори очи, после кимна.
— Да, тъгувам.
— Добре поне, че майка си имаш.