— Лу, помогни ми да изместим Сали, за да сложим чисти чаршафи.
Направиха го, като гледаха да придвижват страдащата жена колкото се може по-леко.
— А сега иди да помогнеш на Джеси за водата. И вземи това. — Луиза подаде на Лу снопче платнени тампони и макара тънка връв. — Пъхни връвта между тампоните и ги сложи във фурната, докато отгоре покафенеят.
Лу отиде в кухнята да помогне на Джеси. Никога не я бе виждала в училището, нито пък седемгодишното момче, което ги гледаше с плахи очи. Около едното око на Джеси имаше дълъг крив белег и Лу не смееше да си помисли как го е получила.
Печката вече беше разпалена и след няколко минути водата кипна. Лу непрекъснато проверяваше как е платното в печката и скоро видя, че отвън е почнало да покафенява. С помощта на парцали двете пренесоха тенджерите и тампоните в спалнята до леглото.
Луиза изми Сали със сапун и топла вода там, откъде то щеше да излезе бебето, после я зави с чаршафа и прошепна на Лу:
— Бебето сега събира сили, та и Сали малко ще си почине. Още не съм наясно как точно лежи, ама не е седалищно раждане. — И като видя учудения поглед на Лу, тя поясни: — Това е, когато бебето се разполага на една страна вътре в корема. Ще те викна, щом ми потрябваш.
— Колко бебета си израждала?
— Трийсет и две за петдесет и седем години — каза Луиза. — Помня ги всичките до едно.
— И всички ли оцеляха?
— Не — отговори тихо Луиза, после заръча на Лу да чака отвън, докато не я повика.
Джеси стоеше до стената в кухнята с преплетени ръце и наведена глава, тъй че късата й коса закриваше отчасти окото и белега около него.
Лу се озърна към момчето в леглото.
— Как се казваш? — попита тя.
Никакъв отговор. Когато Лу пристъпи към него, детето изпищя, зави се презглава и телцето му се разтресе под одеялото. Лу отстъпи и заднишком се измъкна от тази безумна къща.
Озърна се и край обора видя Били да наднича през отворената двойна врата. Лу прекоси тихо двора и надникна през рамото му. Джордж Дейвис беше само на два-три метра от тях. Кобилата лежеше на застлания със слама под. От нея стърчеше едното краче и част от рамото на жребчето, омотано в белезникава ципа. Дейвис дърпаше крака и ругаеше. Подът не беше от пръст както другаде, а от дъски. Лу видя по стената редици грижливо излъскани инструменти.
След малко Лу не издържа псувните на Дейвис и страданията на кобилата. Върна се обратно и седна на верандата. Били дойде и се тръшна до нея.
— Вашата ферма май е доста голяма — каза тя.
— Тате наема хора да му помагат в работата. Ама когато порасна, няма да ни трябват. Всичко ще върша сам.
Откъм обора долетя ревът на Джордж Дейвис и двамата неволно подскочиха. Били се смути и почна да рови с крак из пръстта.
— Извинявай, задето ти сложих онази змия в сандъчето.
Той я погледна с изненада.
— Аз пръв започнах.
— Това не ме оправдава.
— Ако някой стори такова нещо на тате, жив няма да остане.
Лу видя ужаса в очите на Били Дейвис и сърцето й се сви от състрадание.
— Ти не си като него. И не трябва да бъдеш.
Били се размърда тревожно.
— Не му казах, че съм довел мис Луиза. Кой знае какво ще рече, като ви види.
— Просто дойдохме да помогнем на майка ти. Не може да има нещо против това.
— Тъй ли?
Двамата стреснато вдигнаха очи към лицето на Джордж Дейвис, който стоеше пред тях. По ръцете и ризата му се стичаха кръв и слуз. Въздухът около краката му трептеше от прах, като че планината изведнъж се бе превърнала в пустиня.
Били застана пред Лу.
— Тате, как е жребчето?
— Мъртво. — Думата прозвуча така, че Лу потрепера от глава до пети. Джордж Дейвис насочи пръст към нея. — Какво търси тая тук, по дяволите?
— Викнах ги да помогнат за бебето. Мис Луиза е вътре с мама.
Джордж се озърна към вратата, после отново погледна Били. Очите му бяха тъй страшни, че Лу очакваше да я убие на място.
— Оназ жена в къщата ми, момче?
— Време е.
Всички се озърнаха към вратата, където бе застанала Луиза.
— Бебето идва — каза тя.
Дейвис блъсна сина си настрани и Лу отскочи от пътя му.
— Мътните да те вземат, нямаш работа тука, жено. Пръждосвай се от земята ми, додето не съм те халосал с приклада по тиквата, че и туй проклето момиче покрай теб.
Луиза дори не помръдна.
— Ако искаш, ела да помогнеш за бебето, ако искаш недей. Твоя си работа. Ела, Лу, и ти също, Били. И двамата ще ми трябвате.
Ала личеше, че Джордж няма да ги пусне. Луиза бе яка за възрастта си и по-висока от Дейвис, но в никакъв случай не можеше да го надвие.