В този момент от гората долетя писък. Лу разпозна същия звук, който бе чула през онази първа вечер край кладенеца, но сега той звучеше още по-ужасяващо, сякаш незнайното същество беше съвсем близо и идваше право към тях. Дори Луиза се втренчи тревожно през мрака.
Джордж Дейвис отстъпи, стиснал юмрук, като че диреше пушката си. Луиза хвана децата и ги дръпна навътре след себе си. Дейвис не ги спря, но подвикна:
— Само гледай тоя път да е момче. Момиче ли е, просто го остави да умре. Чу ли? Не ги ща повече тез проклети момичета!
Докато Сали напъваше с всичка сила, сърцето на Луиза заподскача, когато зърна да се подава дупето на бебето, после едното краче. Знаеше, че не й остава много време, преди пъпната връв да бъде притисната между главичката на бебето и таза на Сали. Нов напън изтласка и второто краче.
— Лу — каза тя, — бързо насам, дете.
Луиза хвана краката на бебето с дясна ръка и повдигна телцето така, че тежестта му да не пречи на контракциите и същевременно да насочи по-добре излизащата главичка. Знаеше, че имат късмет, защото многобройните раждания бяха разтеглили ставите на Сали Дейвис.
— Напъвай, Сали, напъвай, скъпа — подвикна тя.
Луиза хвана ръцете на Лу и ги постави върху долната част на корема.
— Трябва да изкараме бързо главата — каза тя. — Натискай тук с всичка сила. Не бой се, нищо няма да сториш на бебето. Коремната стена е жилава.
Лу натисна с цялата си тежест, Сали напъваше и крещеше, а Луиза вдигна телцето още по-високо.
Луиза говореше на висок глас като моряк, който измерва дълбочината. Шията се подава, съобщи тя, вече и косата се вижда. После главата изскочи навън, тя повдигна детето и каза на Сали да си почива, вече всичко е свършило.
Луиза благодари на Господа, когато видя, че бебето е момче. Но беше ужасно дребно и бледичко. Тя заръча на Лу и Били да загреят още вода, а в това време върза с канап пъпната връв на две места и я сряза с изварени ножици. Омота пъпчето с едно от парчетата сухо платно, които Лу бе донесла от фурната, след това плътно превърза друго парче от лявата страна на бебето. Избърса телцето с намаслен парцал, после го изми със сапун и топла вода, накрая уви бебето в одеяло и го подаде на майката.
Луиза сложи длан върху корема на Сали и натисна леко, за да провери дали утробата е свита и твърда. Ако е голяма и мека, може да има вътрешно кръвотечение, поясни тя тихо на Лу. Но откри, че всичко е както трябва.
— Добре сме — каза тя на облекчената Лу.
След това Луиза взе бебето и го сложи на леглото. Извади от кофичката си восъчна кутийка, в която имаше малко шишенце. Заръча на Лу да държи очите на бебето отворени и капна във всяко по една капка, при което новороденото се разплака.
— Това е, за да не ослепее — обясни тя. — Травис Барне ми го даде. Законът го изисква.
От одеяло и кутии с гореща вода Луиза направи примитивен инкубатор и сложи бебето в него. Дишането му беше тъй слабо, че от време на време тя поднасяше пред устните му перце да види дали ще трепне.
Трийсет минути по-късно последните контракции изтласкаха плацентата. Луиза и Лу я изнесоха, смениха чаршафите още веднъж и измиха майката за последен път, като използваха чистите парчета платно.
Накрая Луиза извади от кофичката си молив и парче хартия. Даде ги на Лу и заръча да запише датата и часа, който определи по стария си джобен часовник.
— Сали, как ще наречеш бебето? — попита Луиза.
Сали погледна към Лу.
— Тя те нарича Лу, тъй ли се казваш, момиче? — попита тя с немощен глас.
— Да. Е, в известен смисъл — отговори Лу.
— Значи Лу ще се казва. На твое име, дете. Благодаря ти.
Лу се изненада.
— Ами мъжът ти?
— Хич не го е грижа как ще се казва. Стига само да е момче и да работи. А и не го виждам да се навърта наоколо. Лу ще се казва. Запиши го, момиче.
Луиза се усмихна, докато Лу записваше името Лу Дейвис.
— Ще дадем това на Котън — каза Луиза. — А той ще го отнесе долу в съда, та всички да знаят, че в тая планина си имаме още едно красиво дете.
Сали заспа и Луиза остана да седи цяла нощ при майката и сина, като будеше Сали да кърми бебето, когато Лу Дейвис почваше да мляска и плаче. Джордж Дейвис изобщо не стъпи в стаята. Известно време го чуваха как тропа из къщата, после вратата се затръшна.
На няколко пъти Луиза излезе да нагледа останалите деца. Даде на Били, Джеси и другото момче, чието име не знаеше, бурканче меласа и няколко сухара, които беше донесла. Сърцето й се сви, като ги видя как се нахвърлиха върху тази простичка храна. Освен това остави на Били бурканче сладко от ягоди и малко царевичен хляб и му заръча да ги даде на другите деца, когато се събудят.