Тръгнаха си късно сутринта. Майката беше добре, а бебето вече имаше розов цвят. Сучеше лакомо и дробовете му изглеждаха съвсем наред.
Сали и Били им благодариха, дори Джеси измънка нещо. Но Лу забеляза, че печката е студена и не мирише на храна.
Джордж Дейвис и неговите ратаи бяха на нивите. Преди Били да се запъти към тях, Луиза дръпна момчето настрани и поговори с него, но Лу не успя да чуе за какво.
Когато потеглиха с каруцата, минаха покрай огради, зад които имаше цели стада говеда, овце и прасета, четири чудесни коня, двойно повече мулета и препълнен кокошарник. Нивите се разстилаха чак до хоризонта, оградени с бодлива тел. Лу видя как Джордж и ратаите обработват земята с най-модерни машини толкова бързо, че се вдигаха облаци прах.
— Те имат повече земя и добитък от нас — каза Лу. — Тогава защо нямат нищо за ядене?
— Защото тъй го иска баща им. А пък неговият баща се е държал по същия начин с Джордж Дейвис. Стиснат човек. Не изпускаше и долар, додето не опре ножът о кокала.
Минаха край една барака и Луиза посочи тежкия катинар на вратата.
— Вътре се опушва месо, ама Джордж Дейвис по-скоро ще предпочете да изгние, отколкото да го даде на децата си. Реколтата продава до зрънце на миньорите и дървосекачите или пък я мъкне чак до Тремънт и Дикенс. — Тя кимна към една голяма постройка с множество врати на долния етаж. Вратите бяха отворени и вътре се виждаха нанизи големи зелени листа, закачени на куки. — Това е тютюн за дъвчене. От него почвата се изтощава. Джордж си го произвежда сам и продава каквото му остане. Вари царевично уиски в онзи казан, ама и капка не близва. Продава тая гадост на хора, дето ще е по-добре да отделят малко пари и време за семействата си. Мотае се с цяла бала пари, има тая чудесна ферма и всякакви машинарии, а оставя децата си да мрат от глад. — Тя тръсна юздите. — Но би трябвало да го съжалявам, щото посвоему той е най-клетата душа; която съм срещала. Някой ден Господ ще каже на Джордж Дейвис какво мисли за него. Само че този ден още не е дошъл.
28
Юджин дърпаше юздите на мулетата. Оз, Лу и Даймънд седяха отзад в каруцата върху чували със семена и други стоки, закупени от магазина в Маккензи срещу яйца и няколкото долара, които бяха останали на Лу след екскурзията до Дикенс.
Пътят минаваше покрай един пълноводен приток на река Маклауд и Лу с изненада видя множество автомобили и фургони, струпани на равния тревист бряг. Край реката стояха хора, някои дори бяха нагазили в мътната вода, придошла от неотдавнашния пороен дъжд и разлюляна от силния вятър. Един мъж със запретнати ръкави притискаше под водата млада жена.
— Потапяне — възкликна Даймънд. — Хайде да погледаме.
Юджин спря мулетата и трите деца скочиха долу. Лу се озърна към Юджин, който не проявяваше намерение да ги последва.
— Няма ли да дойдеш?
— Вие вървете, мис Лу. Аз ще поседя тук, да ми отпочинат кокалите.
Лу се навъси леко, но последва останалите.
Даймънд вече се бе промъкнал през тълпата зяпачи и напрегнато гледаше нещо. Когато се приближиха и видяха какво е, Лу и Оз отскочиха назад.
Една стара жена в нещо като роба от съшити домотъкани чаршафи, превързана около кръста с парче конопено въже, се въртеше в кръг, надавайки звучни нечленоразделни възгласи, каквито могат да се чуят само от устата на пияници, луди или религиозни фанатици. До нея стоеше мъж по тениска и официален панталон. Незапалена цигара провисваше от устата му като есенно листо. В двете си ръце стискаше змии — вдървени и неподвижни като криви парчета метал.
— Отровни ли са? — прошепна Лу на Даймънд.
— Естествено! Трябва да са усойници, инак нищо няма да стане.
Разтрепераният Оз бе приковал поглед в неподвижните влечуги и изглеждаше готов да хукне към гората при първото им помръдване. Лу усети това и когато змиите се размърдаха, тя стисна ръката на братчето си и го отведе настрани. Даймънд неохотно ги последва, докато се отдалечиха от тълпата.
— Какви работи правят с тези змии, Даймънд? — попита Лу.
— Пропъждат злите духове, та да не пречат за потапянето. — Даймънд ги огледа. — Вие двамата потапяни ли сте?
— Кръстени, Даймънд — поправи го Лу. — Кръстени сме в католическа църква. И там свещеникът само те поръсва с вода по главата. — Тя погледна към реката, където жената бе подала глава и отчаяно кашляше. — Не се мъчи да те удави.
— Значи калитическа църква? Не я бях чувал. Нова ли е?
Лу едва не се разсмя.