P.S. Мечтая да доведа децата при теб, за да те видят най-сетне. Дано някой ден тази мечта да се сбъдне.
— Хубаво писмо беше — каза Оз. — Лека нощ, Лу.
Докато Оз се унасяше в дрямка, Лу бавно посегна към следващото писмо.
29
През един прекрасен ден в началото на есента Лу и Оз следваха Даймънд и Джеб през гората. Сенки и слънчеви петна танцуваха по лицата им, а прохладният вятър носеше чезнещите летни аромати на орлови нокти и диви рози.
— Къде отиваме? — попита Лу.
— Ще видиш — отвърна загадъчно Даймънд.
Изкачиха се по малко нагорнище и спряха. По пътеката на двайсетина метра от тях вървеше Юджин с фенер и празна кофа. От джоба му стърчеше шашка динамит.
— Юджин отива до мината — обясни Даймънд. — Да напълни кофата с въглища. Като наближи зимата, ще отиде с мулетата да докара цяла каруца.
— Леле, колко интересно — заяви подигравателно Лу. — Все едно да гледаш как някой спи.
— Ехе! — възрази Даймънд. — Чакай само динамитът да гръмне.
— Динамит! — повтори Оз.
Даймънд кимна.
— Въглищата са дълбоко в скалата. С кирка не може да се извадят. Трябва да ги взривиш.
— Опасно ли е? — попита Лу.
— Хич. Той си знае работата. И аз съм го правил.
Докато тримата наблюдаваха отдалеч, Юджин извади динамита от джоба си и прикрепи дълъг фитил. После запали фенера и влезе в мината. Даймънд се облегна на едно дърво, извади от джоба си ябълка и почна да я реже. Подхвърли парченце на Джеб, който се мотаеше из храсталака. Даймънд забеляза тревогата по лицата на Лу и Оз.
— Онзи фитил гори бавно. Додето гръмне, можеш да идеш до луната и да се върнеш.
След малко Юджин излезе от мината и седна на един камък близо до входа.
— Не трябва ли да се махне оттам?
— Не. Сложил е малко динамит, колкото за една-две кофи. После, като се слегне пушилката, ще ви покажа какво има вътре.
— Че какво има за гледане в една стара мина? — попита Лу.
Даймънд изведнъж приведе глава към нея.
— Ще ти кажа какво. Късно една нощ видях някакви типове да се навъртат наоколо. Помниш ли, че мис Луиза ми рече да си отварям очите на четири? Е, точно това и направих. Имаха фенери и внасяха разни сандъци в мината. Ще идем да видим какво са намислили.
— Ами ако и сега са там?
— А, не. Наскоро минах оттук, огледах и метнах камък навътре. Имаше пресни следи и всичките водеха навън. Освен туй Юджин щеше да ги види. — Внезапно му хрумна нещо. — Хей, може тайно да варят уиски и да си крият там казана, царевицата и прочие.
— Аз пък мисля, че сигурно са скитници и ходят там да нощуват — каза Лу.
— Не съм чувал за скитници по нашия край.
— Тогава защо не каза на Луиза? — попита предизвикателно Лу.
— Тя и без туй си има предостатъчно грижи. Искам първо да проверя. Тъй правят истинските мъже.
Докато тримата гледаха и чакаха експлозията, Джеб надуши катеричка и я подгони около едно дърво.
— Защо не дойдеш да живееш при нас? — попита Лу.
Даймънд я погледна, явно смутен от въпроса. После се обърна към кучето.
— Стига, Джеб. Тая катерица не ти е сторила нищо.
— Нали разбираш, трябва ни помощ — бързо добави Лу. — Да има още един мъж в къщата. А и Джеб ще ни пази.
— Не. Аз съм от тия, дето живеят на воля.
— Хей, Даймънд — обади се Оз, — можеш да ми станеш по-голям брат. На Лу сигурно й е омръзнало да се бие с момчетата.
Лу и Даймънд се спогледаха с усмивка.
— Не е зле да си помислиш — каза Лу.
— Може и да си помисля. — Даймънд се озърна към мината. — Още малко остава.
Облегнаха се и зачакаха. В този момент катеричката изскочи от гората и се стрелна към мината. Джеб хукна след нея.
Даймънд скочи на крака.
— Джеб! Джеб! Връщай се тука!
Момчето побегна напред. Юджин посегна да го хване, но Даймънд пъргаво отскочи настрани и нахълта в мината.
— Даймънд! Недей! — изкрещя Лу.
Тя се втурна към входа на мината.
— Недей, Лу! — извика след нея Оз. — Върни се!
Преди да стигне до входа, Юджин я сграбчи.
— Чакай тук, мис Лу. Аз ще го доведа.
И той закуцука навътре, крещейки:
— Даймънд! Даймънд!
Лу и Оз се спогледаха ужасени. Секундите отлитаха. Лу нервно обикаляше около входа.
— Моля те, моля те. По-бързо. — Тя пристъпи към входа и чу някой да се задава. — Даймънд! Юджин!
Но отвътре изскочи катеричката, гонена по петите от Джеб. Лу сграбчи кучето, сетне ударът на експлозията я повали на земята. От мината излетя облак прах и пръст и Лу се закашля задавено сред тази вихрушка. Оз хукна да й помогне, Джеб скачаше и лаеше.