Положиха Даймънд до гробовете на родителите му, чиито могилки отдавна се бяха изравнили със земята. Няколко души прочетоха откъси от Библията и мнозина се просълзиха. Оз застана сред всички и дръзко заяви, че след толкова много покръствания неговият приятел непременно си е осигурил рая. Луиза положи в гроба букетче сухи цветя, отдръпна се и понечи да заговори, но гласът й пресекна.
Котън изрече чудесно надгробно слово за своя млад приятел и разказа няколко кратки истории от един съчинител, на когото искрено се възхищавал — Джими Скинър по прякор Даймънд.
— Посвоему — каза Котън — той би могъл да посрами мнозина от най-добрите съвременни автори.
Лу също каза няколко тихи думи, насочени всъщност към нейния приятел в ковчега под прясната пръст, от чиято сладникава миризма й призляваше. Но знаеше, че в действителност той не е между кедровите дъски. Беше заминал към едно място, по-високо дори от планините. Беше се срещнал с баща си и виждаше майка си за пръв път. Сигурно беше щастлив. Лу вдигна ръка към небето и още веднъж махна за сбогом на човека, който й бе станал толкова скъп, а сега си отиваше завинаги.
Няколко дни след погребението Лу и Оз се изкатериха до къщичката на дървото и събраха имуществото на Даймънд. Лу каза, че той би желал Оз да получи птичия скелет, куршума от Гражданската война, кремъчното острие и старинния далекоглед.
— Ами ти какво ще си вземеш? — попита Оз, разглеждайки богатото си наследство.
Лу взе дървената кутия и извади буцата въглища, в която трябваше да има диамант. Зарече се внимателно да отчупва късче след късче, докато накрая се разкрие бляскавото ядро, а после да го зарови до Даймънд. Когато забеляза на пода парченце дърво, тя усети какво е, преди да го вземе в ръка. Още не беше съвсем готово — късче борова кора, издялано във формата на сърце с буквата „Л“ от едната страна и почти довършено „Д“ от другата. Значи Даймънд Скинър все пак бе познавал буквите. Лу прибра сърцето и буцата въглища, слезе от дървото и с всичка сила побегна към фермата.
Естествено, бяха приели в дома си верния Джеб и той, изглежда, се чувстваше добре с тях, макар че понякога го налягаше мъка и почваше да скимти за предишния си стопанин. Пътешествията с Лу и Оз до гроба на Даймънд му харесваха, но когато почваха да наближават, някаква тайнствена кучешка чувствителност го караше да лае и да подскача. Лу и Оз застилаха могилката с есенни листа, сядаха и разговаряха с Даймънд и помежду си, преразказваха всички весели случки с негово участие, а те съвсем не бяха малко. После избърсваха сълзите и тръгваха към дома, твърдо уверени, че духът му се рее на воля над любимите планини все тъй чорлав, усмихнат и бос. Даймънд Скинър не бе притежавал нищо, ала за Лу той беше най-щастливото същество на този свят. Навярно с Господ щяха да се погаждат чудесно.
Приготвиха се за зимата, като наостриха земеделските сечива с пила и точило, почистиха обора и разхвърляха тора по разораните ниви. В едно нещо обаче Луиза грешеше — Лу така и не обикна миризмата на тор. Прибраха животните на закрито, даваха им храна и вода, дояха кравите и вършеха ред други работи, които сега им се струваха естествени като дишането. Пренесоха делви мляко и масло, буркани мешана туршия, кисело зеле и фасул във вкопания зимник, който имаше стени от дебели дънери, измазани с глина, а там, където мазилката се бе изронила, дупките бяха запушени с хартия. Освен това ремонтираха всичко във фермата, което се нуждаеше от поправка.
Училището започна и както бе обещал Джордж Дейвис, Били не се появи. Никой не спомена за отсъствието му, сякаш изобщо не съществуваше. От време на време обаче Лу неволно си мислеше за него и се надяваше да е добре.
Една късна вечер, след като бяха приключили с работата, Луиза прати Лу и Оз до потока в южния край на имота да донесат топчета от платаните, които растяха там в изобилие. Топчетата имаха остри бодли, но Луиза каза, че ще ги използват за коледна украса. До Коледа имаше още много време, но Лу и Оз послушно излязоха.
Когато се върнаха, с изненада видяха пред къщата автомобила на Котън. Вътре бе тъмно и те предпазливо отвориха вратата, без да знаят какво ще заварят. Изведнъж стана светло, защото Луиза и Юджин дръпнаха черния плат, с който бяха завили фенерите, и развълнувано се провикнаха заедно с Котън:
— Честит рожден ден.