Наистина имаха рожден ден — и двамата, защото Лу и Оз бяха родени в един и същ ден, само че с пет години разлика, както бе съобщила Аманда на Луиза в едно от писмата си. Сега Лу съвсем официално можеше да се нарече девойка, а Оз навършваше „зрялата“ осемгодишна възраст.
На масата имаше пай с горски ягоди и чаши горещо ябълково вино. В пая бяха забити две свещички и Лу и Оз ги духнаха едновременно. Луиза извади подаръците, за които бе работила толкова време на шевната машина: за Лу — рокля от чувал за семена с красиви шарки в червено и зелено; за Оз — елегантно сако, бяла риза и панталони, прекроени от дрехи, които й бе дал Котън.
Юджин им беше издялал две свирки с различни мелодии, за да могат да се свързват, когато са в гората или далеч един от друг сред полето. С тия планини наоколо ехото ще стигне до слънцето и обратно, увери ги Луиза. Когато надуха свирките, звукът погъделичка устните им и те се разкискаха.
Котън подари на Лу томче със стихове от Уолт Уитман.
— Смирено признавам, че в поезията е бил по-добър от бележития ми прадядо — каза той.
После отвори една кутия и извади нещо, при вида на което Оз спря да диша. Бейзболните ръкавици бяха прекрасни, добре поддържани, идеално размачкани, излъчваха мирис на хубава кожа, пот и лятна трева и несъмнено в тях се таяха вечните, съкровени детски мечти.
— Някога бяха мои — каза Котън. — Но с болка на сърцето признавам, че колкото и да не ме бива като адвокат, в бейзбола бях още по-слаб. Две ръкавици, за теб и Лу. И за мен също, ако решиш да използваш скромните ми атлетични способности от време на време.
Оз каза, че ще го направи с гордост, и здраво притисна ръкавиците към гърдите си. После всички се нахвърлиха с апетит върху пая и ябълковото вино. След това Оз облече костюма, който му стоеше чудесно; застанал до Котън, приличаше на мъничък адвокат. Премененият Оз грабна бейзболните ръкавици и свирката и изтича да се похвали на майка си. Малко по-късно Лу дочу странни звуци от стаята на Аманда. Когато отиде да провери, завари Оз да размахва дълга пръчка, застанал върху табуретка, с чаршаф вместо мантия и бейзболна ръкавица вместо корона.
— И великият Оз, вече не страхлив, а най-храбър лъв на света, убил всички дракони и спасил всички майки, и те завинаги заживели радостно във Вирджиния. — Той свали короната си от мека кожа и изящно се поклони. — Благодаря, верни мои поданици, удоволствието беше изцяло мое.
Момчето седна до майка си, взе една книга от нощното шкафче и я разтвори на мястото, отбелязано с хартийки.
— Добре, мамо — каза Оз, — сега сме на най-страшното, но да знаеш, че вещицата няма да изяде децата.
Той се премести по-близо до нея, придърпа едната й ръка около кръста си и с широко разтворени очи започна да чете страшната приказка.
Лу се върна при кухненската маса, облечена в своята пъстра рокля, която също й стоеше много добре, и седна да чете Уитман под светлината на газените фенери. Вече беше толкова късно, че Котън остана и спа сгушен пред огнището. Тъй отмина още един чудесен ден в планината.
32
Без да казва на Луиза и Юджин, Лу взе фенер и кибрит, изкара Сю от обора и заедно с Оз се отправиха към мината. Когато пристигнаха, Лу скочи на земята, но Оз остана при кобилата и се вторачи в черния отвор, сякаш водеше направо към ада.
— Няма да вляза — заяви той.
— Тогава чакай тук — каза сестра му.
— Защо ти е да ходиш там? След онова, дето се случи с Даймънд! Планината може да се срути отгоре ти. И бас държа, че много ще те заболи.
— Искам да знам какво са правили хората, които е видял Даймънд.
Лу запали фенера и влезе. Оз нервно закрачи около входа, после се втурна навътре и бързо догони сестра си.
— Мислех, че няма да влизаш — каза Лу.
— Реших, че без мен може да ти е страшно — отговори Оз и се вкопчи в ризата й.
Продължиха напред, тръпнейки от студ и нервно напрежение. Лу се огледа и забеляза по стените и тавана подпори, които изглеждаха съвсем нови. Освен това по скалата бяха надраскани някакви знаци с бяла боя. Откъм дълбините на галерията долиташе шумно съскане.
— Змия ли е? — попита Оз.
— Ако има такава змия, трябва да е по-голяма от Емпайър Стейт Билдинг. Хайде, идвай!
Те забързаха напред и свистенето почна да се засилва с всяка крачка. Отминаха един завой и звукът стана още по-мощен, като фучене на прегрята пара. Двамата стигнаха до втори завой, изтичаха напред, заобиколиха една последна чупка в скалата и спряха. Хората пред тях носеха каски и електрически фенери, а лицата им бяха закрити с маски. В пода на мината бе издълбана дупка, от която стърчеше широка желязна тръба. Съскането долиташе от някаква машина, може би помпа, свързана чрез маркучи с тръбата. Маскираните хора около дупката не забелязаха децата. Лу и Оз бавно отстъпиха заднишком, после се обърнаха и побегнаха. Налетяха право на Джуд Уилър. Двете деца отскочиха настрани и продължиха да тичат.