След минута Лу и Оз изхвръкнаха от мината. Лу спря до Сю и се покатери на нея, но Оз явно не желаеше да повери живота си на толкова бавно животно и полетя напред като ракета, изпреварвайки кобилата и сестра си. Лу пришпори с пети Сю и препусна след момчето. Ала така и не успя да го догони — Оз летеше по-бързо от автомобил.
Котън, Луиза, Лу и Оз се бяха събрали на военен съвет около кухненската маса.
— Лудост е било да влизате в мината — каза гневно Луиза.
— Иначе нямаше да видим онези хора — отговори Лу.
Луиза бавно обмисли отговора, после каза:
— Бягайте навън. Ние с Котън трябва да си поговорим.
След като децата излязоха, тя погледна Котън.
— Е, какво мислиш?
— Според описанието на Лу предполагам, че не търсят нефт, а природен газ. И са го открили.
— Какво трябва да правим?
— Те са на твоя имот без разрешение и знаят, че сме научили. Мисля, че ще дойдат при теб.
— Няма да си продам земята, Котън.
Котън поклати глава.
— Да, но можеш да продадеш правата за добив. И да си запазиш земята. А природният газ не е като въглищата. Няма да съсипят имота.
Тя упорито тръсна глава.
— Изкарахме добра реколта. Не ни трябва помощ от никого.
Котън наведе глава и заговори бавно:
— Луиза, от все сърце се надявам да надживееш всички ни. Но истината е, че ако децата поемат фермата, докато са още невръстни, ще им бъде много трудно. — Той помълча, после тихо добави: — А и Аманда може да се нуждае от медицински грижи.
При тия думи Луиза само кимна едва забележимо.
По-късно тя видя от верандата как Котън потегля и децата весело тичат подир колата, а Юджин усърдно поправя някаква земеделска машина. Сякаш всичко беше наред, ала тя много добре знаеше колко крехко е това спокойствие.
Луиза се подпря на вратата с потъмняло от умора лице.
Хората от „Съдърн Вали“ пристигнаха още на следващия ден.
Луиза отвори вратата и видя на прага Джуд Уилър. До него стоеше дребен мъж със змийски очички, мазна усмивка и елегантен официален костюм.
— Мис Кардинал, казвам се Джуд Уилър. Работя за „Съдърн Вали, газ и въглища“. Това е Хю Милър, вицепрезидент на компанията.
— И искате моя природен газ — грубо отсече тя.
— Да, госпожо — отговори Уилър.
— Е, добре случихте, тъкмо имам подръка адвокат — каза тя, като се озърна към Котън, който идваше от стаята на Аманда.
— Мис Кардинал — каза Хю Милър, докато сядаха, — не обичам да го усуквам. Доколкото чух, напоследък имате допълнителни роднински отговорности и знам колко тежки могат да бъдат. Затова с радост предлагам… сто хиляди долара за имота ви. Нося чека и всички документи, трябва само да подпишете ето тук.
През целия си живот Луиза не бе докосвала повече от пет долара в брой, затова сега едва успя да изрече:
— Мили боже!
— Нека се разберем от самото начало — каза Котън. — Луиза продава правата за добив, нищо повече.
Милър се усмихна и поклати глава.
— Съжалявам, но срещу такава сума очакваме да получим и земята.
— Не я давам — каза Луиза.
— Защо не може просто да ви отстъпи правата? — попита Котън. — По тукашните места това е общоприета практика.
— Имаме големи планове за този имот. Ще изравним планината, ще прокараме система от пътища и ще изградим инсталации за добив, обработка и транспортиране. И най-дългият тръбопровод, който някой е виждал извън Тексас. Дълго време търсихме мястото. Този имот е идеален. Няма нито една пречка за проекта.
Луиза се навъси.
— Само дето няма да ви го продам. Не искам да скалпирате земята, както направихте другаде.
Милър се приведе напред.
— Този район умира, мис Кардинал. Дървесината свърши. Мините се затварят. Хората остават без работа. Каква полза от планините, ако не ги използваме, за да помогнем на хората? Те са просто скали и дървета.
— Имам нотариален акт за тая земя и казвам, че е моя, но всъщност никой не е собственик на планините. Само ги наглеждам, додето съм жива. А те ми дават всичко необходимо.
Милър се озърна.
— Всичко необходимо? Та тук дори нямате електричество и телефон. Като богобоязлива жена вие несъмнено разбирате, че Господ ни е дал мозък, за да използваме природата около нас. Какво представлява планината в сравнение с добруването на хората? Ами че едно решение като вашето е против Светото писание, тъй мисля аз.