— Молим се всеки ден — каза фермерът, — но царевицата ми стига едва до коляното, а вече дойде септември.
— Е — отвърна проповедникът, — не ще и дума, че с малко повече дъжд нещата ще тръгнат по-добре. И все пак за теб е истинска благословия да бъдеш труженик на земята.
Фермерът отговори, че бракът му няма да издържи на такава благословия, защото неговата добра жена има по-други възгледи. Той наведе глава и добави:
— Сигурно съм неблагодарник, щом се оплаквам.
— Говори, сине мой — рече проповедникът, — защото аз съм ухото на Бога.
— Ами, право да си кажа — отвърна фермерът, — този тежък, неблагодарен труд води до трудности в брака, поражда дрязги между съпруг и съпруга.
Събеседникът му вдигна благочестиво пръст и каза:
— Ала тежкият труд може да бъде награда сам по себе си.
Фермерът се усмихна.
— Хвала на Бога тогава, защото цял живот съм бил възнаграждаван богато.
Проповедникът се съгласи с тия думи и каза:
— Значи имаш трудности в брака?
— Не е редно да се оплаквам — рече фермерът.
— Аз съм окото на Бога — отвърна проповедникът.
Двамата вдигнаха погледи към небесната синева, ала в нея нямаше и капчица от онова, за което мечтаеше фермерът.
— Някои хора не издържат на живот с толкова много награди — каза той.
— Сега говориш с гласа на жена си — рече проповедникът.
— Може и да е моят глас — възрази фермерът.
— Бог ще те насочи към истината, сине мой — каза проповедникът.
Тогава фермерът попита дали човек може да се страхува от истината.
— Човек може да се страхува от всичко — отговори проповедникът.
След това поседяха мълчаливо, защото фермерът бе изчерпал целия си запас от думи. И ето че видя как почнаха да прииждат облаци, небето се разтвори и рукна порой. Фермерът стана, защото сега го чакаше много работа.
— Виждаш ли — рече светият човек, — думите ми се сбъднаха. Бог ти показа пътя.
— Ще видим — каза фермерът. — Много време загубихме тая година.
Докато тръгваше обратно към нивите си, проповедникът подвикна след него:
— Сине на земята, ако получиш добра реколта, не забравяй за църквата в дните на изобилие.
Фермерът се озърна и докосна периферията на шапката си.
— Неизповедими са пътищата Господни — каза той, после пак се обърна и остави зад себе си окото и ухото на Бога.
Лу сгъна листовете и погледна Луиза. Надяваше се, че е постъпила правилно, като й ги прочете. И в същото време се питаше дали младият Джак Кардинал е усетил как разказът се превръща в изповед, когато засяга темата за проваления брак.
Луиза гледаше огъня. След няколко минути мълчание тя каза:
— Труден е тукашният живот, особено за децата. Трудно е и за съпрузите, макар че лично аз не съм го изпитвала. Не съм чувала мама и татко да си кажат лоша дума. А с моя Джошуа се погаждахме до сетния му дъх. Но знам, че за татко ти не беше така. Синът ми Джейк и жена му често се караха.
Лу дълбоко пое дъх и каза:
— Татко искаше да се преселиш при нас. Щеше ли да приемеш?
Луиза я погледна.
— Питаш ме защо не съм напуснала това място. Обичам тая земя, Лу, защото никога не ме е подвеждала. Ако реколтата се провали, ям ябълки или горски ягоди, които узряват винаги, или пък събирам корени — те са там, под земята, стига да знаеш къде да търсиш. И да натрупа три метра сняг, пак ще издържа. Порой, градушка или летен пек, с всичко това ще се справя. Нали сме заедно, аз и земята. Аз и моята планина. Туй навярно нищо не значи за разни хора, дето живот си живеят и само натискат копчета или пък разговарят, без да се виждат. — Луиза помълча и въздъхна. — Но за мен то е всичко. — Тя пак се загледа в огъня. — Татко ти казва чистата истина. Тия високи скали са прекрасни. И жестоки. — Тя се втренчи в Лу и тихо добави: — А планината е моят дом.
Лу отпусна глава върху гърдите й. Старицата нежно я погали по косата и двете дълго седяха в топлината на огъня.
После Лу изрече нещо, от което сама се изненада.
— А сега е и мой дом.
34
Издутите тумбести облаци ръсеха снежни парцали. Нещо изфуча край обора, сетне лумна ярка светлина, която започна да се разраства.
Вътре в къщата Лу тихо стенеше, измъчвана от кошмар. Двамата с Оз бяха преместили леглата си в предната стая до огнището и се завиваха с пъстри юргани, шити навремето от Луиза. В неспокойния си сън Лу чу някакъв шум, но не разбра какъв. Тя отвори очи и се надигна. Някой драскаше по вратата. Лу се разсъни веднага. Отвори вратата и Джеб нахълта със скимтене.