Лу нададе вик на облекчение, когато зърна пред себе си фермата. Двамата с Джеб изтичаха по верандата, нахълтаха през вратата и най-сетне бяха спасени. Вътре не се чуваше нито звук и тя предположи, че Котън отдавна си е отишъл. Задъхана, Лу погледна през прозореца, но не видя и следа от пантерата.
Лу тръгна по коридора. Нервите й все още бяха обтегнати до скъсване. Пред вратата на майка си спря и се облегна. Тази нощ се бе разминала на косъм със смъртта и това преживяване беше ужасно, по-страшно дори от автомобилната катастрофа, защото го посрещна съвсем сама. Лу надникна в спалнята и с изненада видя, че прозорецът е отворен. Влезе, затвори го и се обърна към леглото. За момент я обзе зашеметяващото усещане, че не вижда майка си между чаршафите, но, разбира се, тя бе там. Докато пристъпваше към леглото, дишането й се успокои, ледените късчета страх се стопиха. Аманда лежеше със затворени очи и дишаше леко, но пръстите й бяха извити, сякаш изпитваше болка. Лу посегна да я докосне и веднага отдръпна ръка. Кожата на майка й беше влажна, лепкава. Лу побегна от стаята и налетя на Оз, който стоеше в коридора.
— Оз — възкликна тя, — няма да повярваш какво ми се случи.
— Какво правеше в мамината стая?
Тя отстъпи назад.
— Какво? Аз…
— Ако не искаш мама да оздравее, остави я на мира, Лу. Просто я остави на мира!
— Но, Оз…
— Татко обичаше най-много теб, но аз ще се грижа за мама. Както тя се грижеше за нас. Може и да не вярваш, но аз знам, че мама ще оздравее.
— Но ти не поиска да вземеш от Даймънд шишенцето със светена вода.
— Може би на мама не й трябват верижки и светена вода, а моята вяра, че ще оздравее. Само че ти не вярваш, затова я остави на мира.
Никога през живота си не бе говорил така. Просто стоеше и я гледаше строго, отпуснал край тялото си две тънки, но силни ръце. Братчето й се беше разсърдило! Просто да не повярваш.
— Оз!
Той й обърна гръб и си тръгна.
— Оз — повтори тя. — Моля те, не ми се сърди. Моля те!
Оз дори не погледна назад. Влезе в стаята си и затвори вратата.
Лу повлече нозе към задната веранда и седна на стъпалата. Нищо не я впечатляваше — нито прекрасната нощ, нито вълшебната гледка към планините или крясъците на нощните животинки. Тя погледна ръцете си, потъмнели от слънцето, с груби, мазолести длани като дъбова кора.
Ноктите й бяха нащърбени и мръсни, косата сплъстена от миенето с домашен сапун, тялото изнурено, духът отчаян, след като бе изгубила почти всички, на които държеше. А сега скъпият Оз бе престанал да я обича.
В този момент омразната сирена отекна из долината. Сякаш самата планина крещеше в очакване на страданията. Воят разкъса душата й. А сетне тътенът на експлозията дойде да я довърши. Лу хвърли поглед към гробищната могилка и внезапно й се прииска да лежи там, където вече нищо не би могло да я нарани.
Тя отпусна глава в скута си и тихо заплака. Не след дълго вратата зад нея скръцна. Отначало Лу си помисли, че Юджин идва да провери как е, но стъпките бяха съвсем леки. Две малки ръце я прегърнаха здраво.
Лу усети по шията си топлия дъх на Оз. Остана приведена, но протегна ръка назад и я обви около кръста му.
Брат и сестра дълго седяха така, без да помръднат.
35
Юджин, Лу и Оз слязоха с каруцата до магазина на Маккензи. Роли Маккензи стоеше зад нисък тезгях от изметнати кленови дъски. Беше дребничък, топчест човечец с лъскава гола глава и дълга прошарена брада, провиснала върху гърдите му. Носеше много силни очила, но и с тях често присвиваше очи, за да вижда по-ясно. Магазинът беше препълнен до тавана с всевъзможни земеделски сечива и строителни материали. Из въздуха се носеше мирис на кожени юзди, керосин и пушек от тумбестата печка в ъгъла. До едната стена имаше стъклени буркани за бонбони и каси с безалкохолни напитки. Неколцината клиенти застинаха на място и зяпнаха Юджин и децата, сякаш виждаха призраци.
Маккензи присви очи и кимна на Юджин, опипвайки с пръсти гъстата си брада като катеричка, която гризе орех.