Когато стигнаха в Дикенс, Лу бе потресена, като видя, че и тук много от магазините са затворени, включително онзи, в който Даймънд разтвори чадъра. Да, в крайна сметка се оказваше, че това наистина носи лош късмет, само че вече не беше смешно. Седнали по тротоари и стъпала, дрипави мъже гледаха безжизнено в пустотата. Вече нямаше толкова много паркирани коли, а търговците стояха със скръстени ръце и нервни физиономии пред празните си магазини. По тротоарите крачеха съвсем малко мъже и жени с напрегнати, бледи лица. Лу видя как един препълнен автобус бавно напуска града. Празен товарен влак пъплеше като истински символ на упадъка зад редицата сгради край шосето. Надписът „Въглищата са сила“ вече не се развяваше гордо над главната улица, а мис Битумни въглища 1940 г. сигурно беше избягала от града.
Докато караха по улиците, Лу забеляза, че на много места ги сочат с пръст и си шушукат.
— Тия хора не изглеждат много доволни — каза нервно Оз, когато слязоха от олдсмобила и видяха на отсрещния тротоар още една група мъже, които ги гледаха втренчено. Начело стоеше не кой да е, а самият Джордж Дейвис.
— Хайде, Оз — каза Котън. — Дошли сме да видим Луиза.
Той ги въведе в болницата, където узнаха от Травис Барне, че състоянието на Луиза е непроменено. Очите й бяха широко отворени и изцъклени. Лу и Оз я хванаха за ръцете, но тя явно не ги позна. Ако гърдите й не се повдигаха леко, Лу би решила, че вече е издъхнала. Тя напрегнато се вгледа в тях, молейки Бога от все сърце да продължат да се движат. Накрая Котън й каза, че е време да си вървят, и Лу с изненада разбра, че е минал цял час.
Когато излязоха, мъжете ги чакаха до олдсмобила. Джордж Дейвис бе сложил ръка върху вратата на автомобила.
— Котън храбро тръгна срещу тях.
— Какво мога да направя за вас? — попита любезно той и в същото време избута настрани ръката на Дейвис.
— Накарай оная луда жена да си продаде земята, ето какво! — викна Дейвис.
Котън огледа мъжете. Освен Дейвис всички в групата бяха граждани. Но това не означаваше, че са по-малко отчаяни от планинците, свързали оцеляването си с пръстта, сеитбата и капризния дъжд. Просто бяха възложили всичките си надежди на въглищата. Ала за разлика от царевицата въглищата можеха да се оберат само веднъж и повече не поникваха.
— Вече разговаряхме на тая тема, Джордж, и отговорът е същият. А сега, ако нямате нищо против, трябва да откарам тези деца.
— Целият град отиде по дяволите — обади се един мъж.
— И мислите, че е по вина на Луиза? — попита Котън.
— Тя умира — каза Дейвис. — Не й трябва земя.
— Не умира — възрази Оз.
— Котън — намеси се един добре облечен мъж на около петдесет години, който въртеше търговията с автомобили в Дикенс. Тесните рамене, тънките ръце и чистите длани издаваха, че никога през живота си не е докосвал бала сено, коса или плуг. — Ще си загубя бизнеса. Ще загубя всичко, което имам, ако нещо не замени въглищата. И не само аз. Огледай се, всички страдат.
— Ами когато природният газ свърши? — възрази Котън. — Къде ще търсите помощ тогава?
— Туй ще го мислим, като му дойде времето — гневно отсече Дейвис. — Първо да оправим днешната работа, а пък тя е в газовата компания. Всички ще забогатеем. Аз, ако трябваше да помогна на съседа си, веднага щях да продам земята.
— Тъй ли? — възкликна Лу — Май не те видях, като строяхме обора, Джордж. Всъщност не си се мяркал, откакто Луиза те прогони. Освен ако имаш нещо общо с пожара в стария ни обор.
Дейвис плю, избърса устни, загащи се и сигурно би удушил Лу на място, ако Котън не стоеше до нея.
— Стига толкова, Лу — строго каза Котън.
— Котън — настоя търговецът на автомобили, — не мога да повярвам, че ни изоставяш заради някаква си глупава старица от планината. Дявол да го вземе, мислиш ли, че ще имаш клиенти, ако градът загине?
Котън се усмихна.
— Недей да се тревожиш за мен. Ще се изненадаш, ако разбереш колко малко ми трябва. А колкото до мис Кардинал, чуйте всички, защото повече няма да го повтарям. Тя не желае да продаде земята си на „Съдърн Вали“. Това е нейно право и ще го уважавате, по дяволите. А ако наистина не можете да оцелеете тук без газовата компания, тогава ви съветвам да си вървите. Защото, разбирате ли, мис Кардинал няма такъв проблем. Ако ще утре на този свят да не останат нито въглища, нито газ, нито електричество и телефони, тя ще си живее чудесно. — Той изгледа търговеца втренчено. — Е, кажи сега, кой е глупавият?
Котън заръча на децата да се качват и сам седна зад волана, докато мъжете пристъпваха напред да го обкръжат. Неколцина застанаха отзад да преградят пътя на колата. Котън включи двигателя на олдсмобила, свали страничното стъкло и ги погледна.