— Знам, ваша светлост. Знам.
— Не е честно — изкрещя Оз. — Тоя човек е лъжец!
Лу се изплаши.
— Оз, моля те. Всичко върви както трябва.
— Не е вярно, Лу — каза Оз. — Тоя човек е гаден. Оставя семейството си да гладува. Той е негодник!
— Котън, махни това дете — изрева съдията. — Веднага.
Котън изведе Оз. Лу изтича след тях.
Седнаха на стъпалата пред сградата. Оз не плачеше.
Само седеше и блъскаше с юмручета по бедрата си. Лу го гледаше и по бузите й се стичаха сълзи. Котън прегърна момчето през раменете.
— Не е честно, Котън — каза Оз, продължавайки да размахва юмруци. — Просто не е честно.
— Знам, синко. Знам. Но всичко ще се оправи. Ами че включването на Джордж Дейвис в състава на заседателите може дори да е в наша полза.
Ръцете на Оз застинаха.
— Как така?
— Това е една от загадките на правото, Оз, затова просто ще трябва да ми повярваш. А сега подозирам, че все още искате да гледате делото.
Двамата потвърдиха, че това е най-голямото им желание.
Котън се озърна и видя до входа заместник-шерифа Хауърд Уокър.
— Хауърд, навън е студеничко за тези деца. Ако гарантирам, че вече няма да вдигат шум, ще намериш ли начин да ги вкараш вътре, защото аз трябва да продължавам. Нали ме разбираш?
Уокър се усмихна и намести служебния си колан.
— Идвайте с мен, деца. Оставете Котън да си прави магиите.
— Благодаря ти, Хауърд — каза Котън. — Само имай предвид, че заради тая помощ може градът да се настрои против теб.
— Баща ми и брат ми умряха в мините. По дяволите „Съдърн Вали“. Хайде влизай и им покажи какво може един адвокат.
След като Котън влезе, Уокър въведе Лу и Оз през задния вход и ги настани на балкона в специалната ложа за почетни гости, като настоя да получи от Оз тържествен обет за пълно мълчание.
Лу погледна братчето си и прошепна:
— Оз, това беше много храбра постъпка. Аз не посмях.
Той се усмихна. Изведнъж Лу осъзна, че нещо липсва.
— Къде е новото мече, което ти купих?
— Стига де, Лу, голям съм вече за плюшени мечета.
Лу го погледна отново и разбра, че това е истина. И в очите й избиха сълзи, защото внезапно си го представи като висок и силен мъж, който вече не се нуждае от по-голямата си сестра.
Долу в залата Котън и Гуд разпалено си шушукаха със съдията Аткинс.
— Виж сега, Котън — каза Аткинс, — приемам всичко, което каза за Джордж Дейвис, и възраженията ти ще бъдат отбелязани в протокола, но пък Луиза е помогнала за раждането на четирима от заседателите, а щатският представител не възрази. — Той се озърна към Гуд. — Мистър Гуд, ще ни извините ли за момент?
Адвокатът се сепна.
— Ваша светлост, нима ще разговаряте на четири очи със защитата? В Ричмънд не правим такива неща.
— Е, тогава съм адски доволен, че не сме в Ричмънд. А сега ще бъдете ли така добър да се дръпнете за малко?
Аткинс размаха ръка, сякаш пъдеше досадни мухи, и Гуд неохотно отстъпи към масата.
— Котън — каза Аткинс, — и двамата знаем, че това дело предизвика голям интерес. Знаем и къде е причината — в парите. Луиза лежи в болницата и повечето хора си мислят, че няма да прескочи трапа. А насреща им лъщят парите на „Съдърн Вали“.
Котън кимна.
— Значи смяташ, че каквото и да се случи, заседателите ще вземат решение против нас?
— Е, нищо не мога да предскажа, но ако загубиш тук…
— Тогава участието на Джордж Дейвис ми дава сериозни основания за обжалване — довърши Котън.
Очевидно Аткинс бе много доволен, че Котън тъй бързо е схванал стратегията му.
— Я виж ти, изобщо не ми беше хрумвало. Добре че се сети. А сега да започваме представлението.
Докато Котън се връщаше към служебната маса, Аткинс удари с чукчето и обяви:
— Съдебните заседатели са приети. Седнете всички.
Заседателите седнаха едновременно.
Аткинс бавно ги огледа и спря очи върху Джордж Дейвис.
— И още нещо, преди да започнем. Вече трийсет и четири години седя на този подиум и досега в моята зала не се е чувало за подкупени заседатели или нещо подобно. Няма и да се чуе, защото, ако стане такава работа, тъй ще подредя виновника, че има да си мечтае за доживотна каторга в мините.
Той огледа още веднъж Дейвис изпод вежди, озърна се заплашително към Гуд и Милър, после нареди:
— Призовете първия щатски свидетел.
— Щатът призовава доктор Лутър Рос — каза Гуд.
Едрият доктор Рос стана и тромаво тръгна към свидетелското място. От него се излъчваше сериозност, която адвокатите много обичаха, когато бе на тяхна страна; иначе си беше просто един добре платен лъжец.