Фред го накара да положи клетва.
— Вдигнете дясната си ръка положете лявата върху Библията. Заклевате ли се да казвате истината, цялата истина и нищо друго освен истината с Божия помощ?
Рос потвърди, че в никакъв случай няма да каже нещо друго освен истината, после се намести на свидетелския стол.
Фред се отдръпна и Гуд пристъпи към свидетеля.
— Доктор Рос, сър, бихте ли запознали съдебните заседатели със своята отлична квалификация?
Този въпрос бе зададен с чистопробен южняшки акцент.
— Ръководя приюта за душевноболни в Роаноук. Водил съм курсове по психиатрия в Ричмъндския медицински колеж и Вирджинския университет. Лично съм давал преценка по над две хиляди подобни случая.
— Не ще и дума, мистър Лонгфелоу и уважаемият съд ще се съгласят, че вие сте специалист в своята област. Нещо повече, навярно сте специалист номер едно в тази област, тоест тъкмо онзи човек, когото заслужават тези прекрасни заседатели.
— Възразявам, ваша светлост! — каза Котън. — Не чух никакво доказателство, че мистър Гуд е специалист по оценка на специалистите.
— Приема се, Котън — каза Аткинс. — Продължавайте, мистър Гуд.
— И тъй, мистър Рос — продължи Гуд, като хвърли неприязнен поглед към Котън, — имахте ли възможност да прегледате Луиза Мей Кардинал?
— Да.
— И какво е вашето мнение на експерт за умствените й способности?
Рос потупа с пухкавата си ръка парапета около свидетелското място.
— Тя е напълно лишена от умствени способности. Според моята научно обоснована преценка трябва да бъде приета в специализирано заведение.
В залата се надигна глъчка и Аткинс нетърпеливо удари с чукчето.
— Тишина!
Гуд продължи:
— В специализирано заведение? Я виж ти. Това е сериозна работа. Значи казвате, че не е в състояние да води собствените си дела? Да речем, продажба на имот.
— В никакъв случай. Лесно могат да я измамят. Клетата жена не може дори да се подпише. Сигурно не си помни и името. — Доктор Рос хвърли властен поглед към заседателите и повтори: — Трябва да се настани в специализирано заведение.
Гуд зададе поредица от грижливо подготвени въпроси и на всеки получи отговора, който желаеше: според почитаемия доктор Рос болната Луиза Мей без съмнение е умствено непълноценна.
— Нямам повече въпроси — каза накрая Гуд.
— Мистър Лонгфелоу? — каза Аткинс. — Подозирам, че искате да си опитате късмета.
Котън стана, свали очилата си и се обърна към свидетеля.
— Казвате, че сте прегледали над две хиляди пациенти?
— Така е — изпъчи се Рос.
— И колко от тях обявихте за невменяеми?
Рос тутакси спря да се пъчи, защото явно не бе очаквал подобен въпрос.
— Ами… трудно е да се каже.
Котън се озърна към заседателите и пристъпи крачка напред.
— Не е чак толкова трудно. Просто трябва да го кажете. Нека ви помогна. Сто процента? Петдесет процента?
— Не са сто процента.
— Но не са и петдесет?
— Да.
— Хайде тогава да уточним. Осемдесет? Деветдесет? Деветдесет и пет?
Рос се замисли.
— Струва ми се, че са около деветдесет и пет на сто.
— Добре. Чакайте да пресметна. Мисля, че това прави хиляда и деветстотин души от две хиляди. Много луди хора сте срещали, доктор Рос.
Публиката се разсмя и Аткинс удари с чукчето, но не успя да удържи усмивката си.
Рос изгледа яростно Котън.
— Каквото виждам, това говоря, господин адвокат.
— Доктор Рос, колко жертви на мозъчен удар сте преглеждали, за да определите умствените им способности?
— Ами… в момента не си спомням подобен случай.
Котън закрачи напред-назад пред свидетелското място. Рос не откъсваше поглед от него и по челото му изби пот.
— Предполагам, че повечето ви пациенти страдат от душевни заболявания. Тук става дума за жертва на мозъчен удар, чиято телесна слабост може да създава впечатление за психическа болест, макар че всъщност не е така. — Котън плъзна поглед из залата и откри Лу на балкона. — Фактът, че един човек е неспособен на говор и движение, все още не доказва, че той не разбира какво става около него. Напълно е възможно да вижда, да чува и да разбира всичко. Всичко! — Котън рязко се завъртя и погледна свидетеля. — А след време същият този човек може да се възстанови напълно.
— Жената, която видях, едва ли ще се възстанови.
— Специалист ли сте по мозъчните удари? — повиши глас Котън.