Выбрать главу

— Не, не е менте. Сигурно е чист. Така каза китаецът — ухили се Сам Лошия.

Малката мечка отново започна да дриблира, заобиколи Сам Лошия и подскочи, все едно се прицелваше в кош.

Лафранс с усилие се изправи, приближи се до тях и попита:

— За каква далавера говорите?

Когато двамата му казаха, Лафранс се усмихна за пръв път, откакто бе преминало въздействието на ганджата. Знаеше, че скоро ще забогатее.

33.

Кръстникът

Таниша и Уилър се измъкнаха от Южния централен район в осем и трийсет сутринта, докато местните гангстери още спяха. Закусиха в кафенето до летището, отправиха се на север и в девет пристигнаха в Бевърли Хилс.

— Господи — възкликна тя, когато видя огромната къща, построена в колониален стил на Аутрийч Драйв. — Това ли е домът на чичо ти? Прилича на хотел.

— Той всъщност не ми е чичо. Само го наричам така. Един от най-старите приятели на баща ми. Мой кръстник. Винаги е бил на моя страна.

Уилър паркира ягуара на алеята за коли до фонтана с размери на плувен басейн, който бе охраняван от ято железни скулптури на чапли. От човките им струеше вода.

Кулите на къщата идеално се съчетаваха с колониалната архитектура. Градинарят азиатец метеше листа в едната част на огромното имение. Таниша и Уилър се приближиха до предната врата.

— Чичо Алан е съдия във Върховния съд и важна клечка в Републиканската партия. Ако някой може да ни помогне, това е той.

— Но дали ще го направи? — попита тя.

Уилър сви рамене и натисна звънеца. Леля Вирджиния, изискана шейсет и осем годишна дама, им отвори вратата. Посивелите й коси блестяха. Беше облечена в копринена блуза с къси ръкави и пола на „Шанел“. Бижутата й бяха скъпи, но дискретни. Тя предложи бузата си на Уилър и той я целуна.

— Лельо Джини, това е приятелката ми Таниша Уилямс.

Вирджиния се обърна към Таниша и се ръкува с нея, после каза:

— Заповядайте, влезте. Алан много се зарадва, когато му се обади сутринта. Той е в Ловната стая и се опитва да свърже тонколоните на уредбата. Един господ знае дали ще се чуе нещо.

Минаха през великолепно фоайе, слязоха по три стъпала и се озоваха в голяма стая, украсена с глави на диви животни. Лъвове и антилопи ги гледаха с безразлични стъклени очи. Под стъклената маса, подпряна на слонски бивни, беше просната кожа на зебра. На лавицата на отсрещната стена имаше колекция от добре поддържани оръжия.

До камината стоеше съдията Алан Холингсуърт. Беше облечен в сини джинси, риза на зелени и бели райета и стар ръчно плетен пуловер. Той се обърна към тях и Таниша се озова пред най-впечатляващите сини очи, които бе виждала през живота си. Лицето му беше червендалесто, а косите — гъсти и сребристобели. Съдията Холингсуърт беше жива реклама на човек, чиято възраст се бе оказала благосклонна към него. Той се усмихна на Уилър.

— Проклетите жички се опъват. Не мога да ги накарам да заработят.

Холингсуърт се ръкува с Уилър и се обърна към Таниша, а Уилър ги запозна.

— Таниша Уилямс — повтори съдията, след като чу името й. — Струва ми се, че съм чел нещо за вас. Не разследвате ли убийството на Прескот?

— Да. Е, поне в началото го разследвах.

— Много се притеснихме. Прескот правеше такава стремителна кариера. Не можем да повярваме, че е бил убит.

В забележката му не прозвуча упрек.

— Точно затова искаме да говорим с теб, чичо Алан — каза Уилър. — Разследваме смъртта му и разкрихме неща, които не очаквахме. Накрая хванахме тигъра за опашката.

— Е, дошли сте където трябва — усмихна се Холингсуърт и посочи ловните си трофеи, сетне попита: — Желаете ли нещо за пиене?

— Не, благодаря — отговори Уилър.

— Добре, разкажете ми за какво става дума.

— Хората, които убиха Прескот, са опасни и жестоки — започна той. — Те са членове на хонконгска триада, известна като „Чин Ло“. В Лос Анджелис имат престъпна улична банда на име „Бамбуковия дракон“. Вече два пъти се опитаха да ни убият. Ако ни помогнеш, може да изложиш живота си на риск.

Настъпи мълчание, после мислите им бяха прекъснати от звънеца на вратата.

— Това трябва да е Кей — каза Вирджиния и отиде да отвори.

— Извикали сте майка ми? — стъписа се Уилър.

— Тя много се тревожи за теб. Когато ти не дойде на погребението на Прескот, Кей ни се обади. Знам, че иска да те види.