— Тогава не го познавате — тихо изрече Таниша.
— Най-сетне нещо, за което сме на едно мнение — заяви Катрин, обърна се и излезе от къщата.
След няколко секунди Вирджиния се върна и ги погледна.
— Кей отиде ли си?
— Да — отговори Алан и се обърна към Таниша. — Извинявам се за расистките забележки на Катрин. За съжаление така е възпитана. Не разбира, че живеем в свят, различен от онзи, в който е израснала.
— Дали наистина е така? — попита Таниша.
Алан не обърна внимание на сарказма й. Уилър започна да крачи из стаята. Приближи се до прозореца и погледна красивия двор и фонтана. За миг застана с гръб към тримата, после се обърна и погледна кръстника си.
— Не искам да й причинявам болка, но мога ли да допусна да убият брат ми и да се измъкнат безнаказано?
— Не можеш — отвърна кръстникът му. — Затова да започнем отначало. Разкажете ми подробно всичко.
Уилър и Таниша завършиха разказа си, когато слънцето залязваше. Холингсуърт остана поразен от историята и от безспорната смелост на племенника си. Обади се на Уилард Викърс във Филаделфия и дълго говори с него. В осем вечерта съдията беше убеден, че те не само казват истината, но са попаднали на нещо голямо, което ще разтърси света.
— Нищо чудно, че се опитват да ви убият — каза той. — Постъпили сте глупаво, че сте рискували живота си.
— Рискът си заслужаваше, защото… — Уилър млъкна. Щеше да каже: „Защото най-сетне разбрах какъв съм всъщност“, но това не беше съвсем вярно. Поне още не. Пък и думите му биха прозвучали твърде мелодраматично, затова довърши: — Защото залогът беше голям.
— Един господ знае докъде стига корупцията в американското правителство — отбеляза Холингсуърт, гледайки имената на известни сенатори и бизнесмени. — Дръпнем ли погрешната струна всичко може да се обърне срещу нас. Трябва да бъдем много внимателни. Нужно е да предадем документа в подходящи ръце, за да го използват правилно и да има резултат. Постъпихте добре, като го донесохте на мен и не се обърнахте към медиите. Това би опетнило репутацията на Прескот, би причинило ужасна болка на семейството му и както казахте, би дало възможност на неизвестните извършители да избягат и да се скрият. Трябва да хванем всички, не само хората от този списък. Мисля, че познавам човека, който може да ни помогне… И да се молим на Бога да не е сред подкупните политици.
Името, което той спомена, беше Камерън Джоуб, главния прокурор на щата Калифорния, който бе предприел кръстоносен поход срещу престъпността. Таниша се надяваше, че не правят огромна грешка, но в главния прокурор имаше нещо, което й вдъхваше увереност. След като шест месеца бе работила в отдел „Азиатска престъпност“, тя от личен опит знаеше какво мислят китайците за чернокожите и не вярваше, че китайците в Пекин биха инвестирали в чернокож политик.
Камерън Джоуб й беше брат по раса.
34.
Пътуването на Фу Хай
Пътуването започна добре за Фу Хай. На всички раздадоха фалшиви документи, изработени в печатницата на триадата в Града на стените в Цзюлун. Излетяха от Хонконг с чартърен полет под носа на инспекторите от имиграционната служба. Младият мъж знаеше, че могъщата триада, в която вече членуваше, е уредила нещата. Най-напред кацнаха в Мадрид, Испания, после ги прехвърлиха на товарен самолет и ги откараха в Тихуана, Мексико. Дадоха на Фу Хай телефонен номер, на който да се обади, когато пристигнат. Мексиканските имиграционни власти ги задържаха. Фу Хай не можеше да разговаря с инспекторите, но му бяха дали плик, който да връчи на един от тях. Той изпълни указанието и му разрешиха да се обади по телефона. Скоро влезе във връзка с един лекар китаец от Тайван, който преди пет години бе имигрирал в Тихуана. Лекарят му каза, че всичко е уредено, но ще останат половин ден в запустял хангар на летището. В групата имаше бебета, които плачеха. Нямаше вода. Възрастен мъж припадна, а след два часа почина. Посред нощ отвориха хангара, натовариха ги на два покрити камиона и след няколко часа пътуване по черни пътища стигнаха до пристанище, където ги качиха на борда на „Голдън Хайнд“. И оттам започна най-неприятната част от пътуването. Китайските селяни, за които Фу Хай отговаряше, говореха различни диалекти. Те се скупчиха като деца на палубата на ръждясалия траулер. Капитанът беше мексиканец и много пиян. Екипажът се състоеше от трима души. Двамата бяха корейци, които непрекъснато ядяха. Миришеха ужасно. Третият член на екипажа беше намусен японец с татуировки по цялото тяло. Фу Хай не можеше да общува с тях. Нямаше достатъчно място за спане и нелегалните имигранти трябваше да се сместят на малкото нарове долу. Фу Хай беше авангард на триадата и водач на групата, затова му дадоха самостоятелно легло, но той не хареса горещото, вонящо помещение и отстъпи койката на онези, които не можеха да спят навън на вятъра и под пръските на океанските вълни.