— Какво става тук, по дяволите? — попита капитанът, като видя, че Уилър държи Уили за реверите. — Пусни го. Господи, заплашваш ли го? Ще провалиш разследването.
— Няма да има разследване, нали, Уили? Той не понася разследванията. Погледнете го. Вече е намерил пролука, през която да се измъкне.
— Изчезвай — каза Верба и двете униформени ченгета и Таниша избутаха Уилър навън.
Уили ги гледаше. Чертите на лицето му бяха изкривени от омраза. Той се опита да възвърне самообладанието си, но кипящият гняв, който цял живот бе потискал, не го напускаше.
„Съвършеният човек се развива, а нищожният деградира.“ Изведнъж Уили проумя истината в древното предупреждение на Конфуций. Непочтените действия водят до лоши резултати.
За пръв път от петдесет години изпита парализиращ страх.
След пет минути пристигна операторката на детектора, четирийсетгодишна жена на име Хелън Стагс, най-добрият специалист в полицията в Лос Анджелис. Свърза Уили с детектора. На гърдите му бяха прикрепени електроди, а на пръстите на лявата ръка — щипки.
Госпожа Стагс включи апарата и започна да го настройва, определяйки електролизата на кожата и дихателните функции. Тя зададе на Уили няколко пробни въпроса, за да се увери, че детекторът на лъжата работи както трябва, сетне погледна прокурора и кимна.
Таниша, Уилър и Рик Верба бяха в съседната стая и наблюдаваха през еднопосочното огледало.
Уилър още кипеше от гняв. Лицето на Уо Лап отново изразяваше безразличие.
— Истинското ви име Уо Лап Лин ли е? — започна Камерън.
— Няма да отговарям на въпросите ви — заяви Уили. — Бих желал да отговоря само на петте въпроса, които аз подготвих. Мисля, че ще ви заинтересуват.
Прокурорът погледна съдията Холингсуърт, който сви рамене. Уили извади от джоба си бележката, която бе написал, и я даде на Джоуб. Той я разгърна и прочете въпросите. На лицето му се изписа озадаченост, бързо последвана от недоумение.
— Не може да говорите сериозно — каза. — Това е нечувано!
Уили се помъчи да демонстрира спокойствие.
— Задайте въпросите — заповяда той, — и този уред ще ви покаже, че говоря истината.
Камерън се вторачи в списъка с въпросите и накрая попита:
— Притежавате ли ядрено оръжие?
— Да.
— Преносима руска бомба ли е?
— Да.
— В момента в Лас Вегас ли е?
— Да.
— Настроена ли е да избухне днес в четири часа следобед?
— Да — отговори Уили. Гласът му прозвуча спокойно и уверено в тихата стая.
— Бомбата на международното летище в Лос Анджелис ли е?
— Да.
Присъстващите погледнаха операторката на детектора.
— Отговорите са правдиви — изрече тя.
— Очевидно вие ще се опитате да намерите бомбата — продължи Уили. — Това ви е работата. Частният ми самолет е на международното летище в Лос Анджелис. Несъмнено първо ще претърсите него, но само ще си загубите времето. Искам самолетът ми да бъде зареден с гориво, храна и всичко необходимо. Пилотите му трябва да наблюдават операцията. Ще излетя точно в три следобед. Щом напусна американското въздушно пространство, ще ви съобщя къде е ядрената бомба и как да я обезвредите. Така ще имате достатъчно време до четири часа. Сега би трябвало да ме попитате дали възнамерявам да изпълня споразумението. Детекторът на лъжата ще потвърди искреността на отговора ми.
В стаята цареше неловко мълчание.
— Попитай го — рече Алан.
— Ако ви освободим, възнамерявате ли да удържите на обещанието си? — попита прокурорът.
Всички, с изключение на Уили, се обърнаха към операторката.
— Да — отговори Уо Лап. — Няма да се отметна от думата си. Не трябва да губите време. Пригответе самолета ми за излитане не по-късно от три часа днес следобед.
— Ами ако ви оставим на летището и бомбата, ако наистина има такава, избухне? — попита Камерън.
— Можете да постъпите както намерите за добре.
Уили седеше неподвижно и чакаше да види какво ще направят враговете му. Тя бяха нищожества, а както някога Учителя бе казал, такива хора са способни на всичко.
40.
Картър Дехавиланд
Таниша и Уилър не можеха да си спомнят името на човека, който бе казал на Уилард Викърс, че Уили се занимава с търговия на ядрени оръжия. Свързаха се с него и Викърс им го каза. След двайсет минути Картър Дехавиланд влезе в кабинета на петия етаж в Паркър Сентър. Той бе тръгнал от сградата на ЦРУ на Уилшър Булевард веднага щом му се обадиха. Дехавиланд беше прегърбен и носеше очила с телени рамки и старомоден костюм с тесни ревери. Каза им, че разследва черния пазар на ядрени оръжия, изчезнали от складовете в бившия Съветски съюз, които по всяка вероятност се продаваха на терористи. Вече се занимаваха с издирването на стоте бомби в куфарчета. Той изслуша разказа им. Накрая му показаха резултатите на Уили от теста с детектора на лъжата.