Двамата дърпаха циповете й и не я гледаха какво прави.
Гневът от смъртта на Кенета й даде сили.
Таниша заби ножа, който от четвърти клас носеше в джоба си, в корема на единия. Той падна на колене. Приятелят му спря да дърпа панталона й и я сграбчи. Първият гангстер започна да вика за помощ. В същия миг тя преряза гърлото на втория. После, когато другият я сграбчи, Таниша го уби по същия начин. Бандитите се строполиха на пода. Кръвта им изтече, а лицата им станаха восъчнобледи. Полицията пристигна след десетина минути. Тя си бе тръгнала. Бяха я видели в магазина и сетне ченгетата я разпитваха, но не я арестуваха.
И до ден-днешен сънуваше кошмари. Още усещаше тясното острие в ръката си и разкъсването на плътта, докато слагаше край на живота на двамата дрогирани боклука, които се бяха опитали да я изнасилят, след като бяха обрали магазина и убили трима човека. Тя мразеше спомена, но в квартала най-после бяха започнали да я ценят заради онзи ужасен акт на насилие. Чудовището каза, че Таниша е произлязла от „реброто на кръвопийците“ — това беше най-големият комплимент. А Злия рече, че била „халка около вратовете на онези смотаняци“.
И от онзи ден започнаха да я наричат Халката. Оттогава минаха седемнайсет години и всеки път, когато се замислеше за това, Таниша се чувстваше неловко.
Погледна тримата мъртви бандити от „Бамбуковия дракон“ и се запита какво ли изпитва Уилър Касиди към двамата, които бе убил. Зачуди се дали се чувства като пропаднал тип и дали до края на живота си ще си спомня за това.
— Не мисля, че „1414“ означава триадата 14К. Не съм чувал такова нещо — каза Рей Фонг, прекъсвайки мислите й.
— Ами трябва да разберем какво означава. Явно е нещо важно, щом този тип го е татуирал на ръката си, а убийците на Анджи Уонг са го изрязали на челото й. Ще проверя в „Символи и йероглифи“.
Имаше една друга татуировка, която вероятно можеха да идентифицират. На десните ръце на тримата гангстери пишеше „Китаеца“.
Когато се върнаха в Отдела за борба с азиатската престъпност, капитан Рик Верба ги чакаше там.
— Какво ви става, по дяволите? — попита той, гледайки Рей, но не и Таниша.
— Какво имаш предвид? — попита китаецът.
Верба им направи знак да го последват. Тримата прекосиха стаята, съпроводени от любопитните погледи на дежурните детективи. Отидоха в кабинета на капитана, Верба затвори вратата и дръпна завесата.
— Какво има, шефе? — попита Рей.
— Изненадвате ме. Получих оплакване от някаква баровка от Бевърли Хилс на име Катрин Касиди. Двамата сте били в болница „Сидър“. Госпожа Касиди ви обвинява, че сте опетнили името на покойния й син Прескот. Нещо по-лошо, оплакването ми беше връчено лично от заместник-шефа Матсън. Чак тогава разбрах, че другият й син, Уилър Касиди, е намерил тялото на Анджи Уонг и е застрелял гангстерите в къщата на брат си. Двата случая са свързани по някакъв начин. А вие не ми казахте нищо. Да не сте се побъркали?
— Не искахме да се намесва отдел „Тежки престъпления“. Ние имаме много по-добри шансове да разкрием случая. Става дума за азиатци — отговори Рей, после със страхопочитание добави: — Заместник-шефът Матсън? За пръв път чувам заместник-шеф да предава оплакване.
— Би ли почакал навън? — обърна се Верба към него. — Не изчезвай. След минута ще ми трябваш.
Рей излезе от кабинета, а капитанът гневно се вторачи в Таниша. Той беше мъж на средна възраст, със сиви очи и почти плешив. Препаратът против косопад, който ченгетата от отдела му бяха подарили за Коледа, явно не му помагаше. Коремът му бе изскочил над колана. Верба не беше мъжът, с когото Таниша би искала да си има неприятности, особено след като Отделът за вътрешно разследване се занимаваше с нея. Струваше си да се отбележи обаче, че двамата бяха единствените неазиатци в отдел „Азиатска престъпност“.
— Възлагам ти административна работа, Тиша. Трябва да те отстраня от разследването.
— Защо? Защото се заехме сериозно с тези два случая? Помислихме, че ако ги свържем, ще…
— Знам какво мислиш — прекъсна я той. — И имаш право. Вероятно няма да ги дам и на отдел „Тежки престъпления“. Но Отделът за вътрешно разследване се занимава с теб. Не те искат в разследването. Ако беше умна, щеше да се откажеш. Но ти продължаваш да ровиш около труповете. Тази сутрин ми се обадиха, че ще ти правят досие. Мисля, че трябва да потърсиш юридически съвет.
— Това са глупости, капитане.