— Виж какво, Тиша… Няма да е толкова лошо.
— Ти си добър човек, Рей. Да не разваляме нещата.
Накрая той се усмихна и стисна ръката й.
— Успех — каза. Качи се в колата си и потегли.
В два часа след полунощ телефонът на Таниша иззвъня. Тя вдигна слушалката.
— Добре ли си? — попита Рик Верба.
— Да, капитане. Защо?
— Само проверявам… Хайде, заспивай.
— Капитане…
Но той затвори. Таниша се замисли. Шефът на отдела не ти се обажда в два часа през нощта само за да провери дали спиш дълбоко. Седна и провеси крака от леглото. После се обади в отдела.
— Силите за борба с азиатската престъпност — отговори дежурната телефонистка от централата.
— Обажда се Таниша. С кого разговарям?
— С Елън.
Елън беше една от четирите азиатки, които отговаряха на телефоните в отдела. Беше цивилна служителка, която говореше седем източни езика, включително три от най-популярните китайски диалекта — мандарински, кантонезийски и фукиенизийски.
— Наред ли е всичко? — попита детективката.
— Не съвсем…
— Какво става?
— Някой е очистил Рей Фонг… Мъртъв е. Застрелян в главата.
— По дяволите!
На Таниша започна да й се гади.
— Трябва да затварям, Таниша. Тук всички са обезумели.
Детективката набързо се облече. След двайсет минути беше в отдела.
Колата на Рей бе намерена на Хил стрийт, на една пресечка от Китайския квартал. Бяха я забелязали патрулиращи ченгета. Рей седял прегърбен над волана. Когато повдигнал главата му, полицаят видял, че челото му е отнесено.
Случаят бе поверен на Ал Катсукура. Той нямаше много време да разговаря с Таниша. Само спомена, че куршумът изглежда е проникнал през страничното стъкло от страната на шофьора. Рей явно е смъкнал стъклото, за да разговаря с убиеца си и е бил застрелян в лицето. Тя му каза, че Рей е работил по следа, свързана с единия от убитите бандити от „Бамбуковия дракон“. Вероятно прякорът му беше Китаеца. Ал кимна, записа информацията и излезе. И това беше всичко. Рей Фонг бе приключил кариерата си.
Таниша стоеше в стаята. Един след друг пристигаха детективи със сънени лица и разрошени коси. Беше три и петнайсет през нощта, но те се въртяха в коридора. Тя бе виждала такова нещо и преди, когато загиваха ченгета. Всички идваха на работа и чакаха с надеждата, че на някого ще му провърви и ще доведе убиеца. Всеки си представяше как ще влезе тайно в килията на задържания, докато пазачите като по магия ще отидат да пият кафе и после бавно и мъчително ще смачка топките на извършителя.
И Таниша беше една от тях, но в същото време беше различна. Затова, след като стоя там половин час и си разменя погледи с другите ченгетата, тя излезе, качи се в колата си и потегли към Хил стрийт. Знаеше, че лесно ще намери мястото на престъплението. Районът щеше да е отцепен и охраняван. Вероятно щеше да има пет-шест съдебномедицински експерти и няколко телевизионни екипа.
Таниша мина покрай мястото, където Рей Фонг бе срещнал смъртта. Там наистина имаше много полицаи и въпреки късния час кипеше трескава дейност. Бавно навлезе в Китайския квартал. Неоновото осветление беше угасено и улиците бяха тихи и зловещи. Запита се какво е правил Рей тук.
На две преки от мястото, където беше убит, удари спирачки. Намираше се пред китайския „светски клуб“, местната централа на триадата „Чин Ло“ в Лос Анджелис. Заведението се помещаваше в безлична сграда с гипсова мазилка и червена врата. Таниша бе проучила нещата и знаеше, че тук е свърталището на лосанджелиския клон на огромна международна триада, известна в Китайския квартал като Дружество за взаимопомощ. Целта на „Чин Ло“ със сигурност не беше взаимопомощ. И отново, както я бяха учили да прави в академията, Таниша се опита да подреди фактите.
Известни факти: тримата младежи, които Уилър Касиди бе изненадал в къщата на брат си, несъмнено бяха нелегални имигранти. Триадата „Чин Ло“ организираше един от най-големите незаконни канали за прехвърляне на хора от Китай в Хонконг и после в Америка. Освен това те използваха влиянието си върху уплашените китайски бизнесмени в Китайския квартал, за да ги принудят да наемат на работа нелегални имигранти. После триадата събираше надниците на имигрантите като отплата за оказаните пътнически услуги. Единствената улика, с която Рей разполагаше, беше думата „Китаеца“, татуирана на ръката на мъртвия гангстер.