Двамата седяха в колата и гласът на Прескот отекваше в ушите им.
— Какво става, по дяволите? — попита Уилър, без да поглежда Таниша. — Какви са тези цифри?
— Не знам. Ще накарам някой от отдел „Криптография“ да ги види.
— Чакайте малко… Какво да види?
— Касетата.
Тя посегна да я вземе, но той я спря.
— Не ви ли е необходима официална заповед?
Таниша го погледна.
— Нали няма да се превръщате в проблем за мен, господин Касиди?
Уилър не каза нищо, само я гледаше, загрижен за репутацията на брат си.
— Прескот е мъртъв. И Рей Фонг е мъртъв. Вече не можем да сторим нищо лошо на брат ви. Трябва да разбера каква е тази история.
— Може би не е нищо особено — каза той.
— Това, изглежда, е обичайната ви реакция към всичко. Позволете да изкажа няколко предположения. Може би писмото не е унищожено. Може би бандитите в дома на Анджи Уонг и в спалнята на брат ви са търсели точно него. Или те, или Рей са го намерили и той е бил убит заради това. Може би са се случили десетки други неща. Не ме карайте да пиша подробен доклад, защото ако го направите, няма да положа усилия да скрия онова, което съм научила. Ако ми помогнете и се окаже, че брат ви се е отклонил от правия път, ще се опитам да потуля участието му.
Таниша отново блъфираше. Ако Уилър или майка му се обадеха на Рик Верба, Отделът за вътрешно разследване щеше да й отреже главата.
Уилър седеше и слушаше как касетофонът съска. Сетне протегна ръка и го изключи.
— Дали Прескот наистина е вършел нещо незаконно? — изрече той. Гласът му беше толкова тих, че Таниша се изненада.
Тя го погледна и се опита да прецени дали моментът е подходящ.
— По всичко личи, че е така.
— Но какво е правел? Как мислите?
— Струва ми се, че се е занимавал с нелегална имиграция. Вероятно е подкупвал служители на имиграционната служба. Не можем да бъдем сигурни, докато не разгадаем кода с цифрите.
Той обърна глава и я погледна.
— Тогава всичко това… богатството му… успехите му са били незаконни?
— Вие ми кажете. Нали сте му брат.
Двамата седяха и слушаха бръмченето на двигателя.
— Мога ли да взема касетата? — попита тя.
Уилър протегна ръка и натисна копчето. Касетофонът се отвори и касетата се показа. Таниша извади кърпа, взе касетата и я уви, после я пусна в страничния джоб на чантата си.
— Той беше малкият ми брат. Когато бяхме деца, ме гледаше с уважение. Трябваше да се грижа за него. Вместо да се напивам, трябваше да му обръщам повече внимание — каза Уилър.
Двамата дълго седяха в луксозния мерцедес, без да разговарят и се чудеха с какво ли се бе занимавал Прескот.
13.
Змийската глава
Фу Хай стоя в малката бетонна леярна, докато настъпи нощта, после излезе и предпазливо тръгна по улиците на Гуанджоу. Февруарската нощ беше много студена, а дрехите му бяха тънки. Реши да не спи, а цяла нощ да се движи. Беше чувал, че полицията в Кантон претърсва парковете и входовете на сградите за селяни от провинциите. Нямаше да позволи да го хванат и да го изпратят в друга адска дупка като Хотан.