В града кипеше трескава дейност. Макар да беше късно вечерта, по улиците ревяха европейски и японски коли и се чуваха клаксони. Милиционерите в яркозелени униформи патрулираха навсякъде. Фу Хай се удиви на новия архитектурен стил. Видя богатството и властта и осъзна икономическия растеж. Знаеше, че с външния си вид прави впечатление. Един-единствен поглед върху дрипавите му дрехи и разрошените му коси щеше да бъде достатъчен за ченгетата да преценят, че мястото му не е тук.
Един милиционер го забеляза и извика нещо. Фу Хай хукна да бяга и ченгето го подгони, надувайки позлатената си свирка. Фу Хай побягна към огромната Бисерна река. На половината път видя количка, пълна с човешки изпражнения. Нощният чистач бе отишъл до тоалетната, за да я почисти, и Фу Хай мигновено осъзна, че тъй като е облечен в провинциални дрехи, лесно можеше да мине за работника с количката. Хвана дръжките и я забута нагоре по хълма към преследващия го милиционер, който профуча покрай него, без дори да го погледне.
Фу Хай заряза количката, мина по моста и отиде на остров Шам-Ян. Смеси се с тълпата и се отправи към огромния пазар „Чин Пин“. Макар че беше почти полунощ, тържището гъмжеше от хора. Фу Хай гледаше в захлас всичко, което му се изпречеше пред очите. На куките висяха обезглавените трупове на одрани кучета, от които още капеше кръв. Котки мяукаха от тесни клетки. Амбулантните търговци бяха боядисали павилионите си в един и същи тъмнозелен цвят и Фу Хай се зачуди на разнообразните стоки, които се продаваха там — всичко от язовци до маймуни и редки видове питони. Имаше мравояди с твърди люспи като черупки на броненосци. Смяташе се, че люспите им лекуват ревматизъм. Клетките с безобидните зверчета бяха широки едва няколко сантиметра. Фу Хай видя аквариуми, пълни с разноцветни рибки. Очите им се намираха в краищата на дълги, въртящи се стълбчета, излизащи от главите. Той продължи да се удивлява, без да е сигурен какво търси. Бяха му казали, че на пазара може да намери „Змийска глава“, но не знаеше към кого да се обърне. На кои от тези хора можеше да се довери и да каже, че е предател на революцията и иска да избяга от Китай?
Фу Хай видя каменни стъпала, водещи надолу към ужасно замърсената Бисерна река. Слезе до половината, седна на студения камък и се вторачи в амбулантните търговци, които миеха краставици и корени от джинджифил във вонящата вода.
Нещастният младеж не знаеше какво да прави. Погледна към отсрещния бряг на реката, където имаше огромна сграда, осветена като за китайски фестивал. Когато единият търговец на зеленчуци взе кошницата си и я понесе по стъпалата, Фу Хай се обърна към него на мандарински.
— Каква е онази красива осветена сграда на другия бряг?
— Кой си ти, че не знаеш каква е онази сграда? — попита човекът. После се вторачи в дрехите му, в платнените обувки, в тънкия ленен панталон и в уплашените му очи.
— Аз… аз съм…
— Селянин от провинцията. Искаш да отнемеш работата на гражданите от Гуанджоу.
— Не, аз… искам да отида на изток, в Америка — отвърна и стана, в случай че се наложи да избяга, ако мъжът повика милицията.
— Разбирам — рече търговецът и изражението му омекна. — И аз много пъти съм мечтал да се махна от това място… но сега вече съм женен и имам дете. Съдбата ми е решена.
Фу Хай не знаеше какво да каже. Страхуваше се да попита как да намери „Змийска глава“.
— Сградата, за която питаш, е хотел „Бисерна река“ — продължи мъжът. — Най-луксозният и най-красивият в Китай.
Фу Хай кимна.
— На твое място не бих стоял тук, облечен с тези дрехи. Ще те арестуват.
— Къде да отида?
— Върви в католическата катедрала. Потърси Джон Уайт. Той ще ти помогне. — Търговецът взе кошницата със зеленчуците и започна да изкачва стъпалата. Преди да стигне догоре, той се обърна и погледна Фу Хай. — Ако търсиш „Змийска глава“, бъди внимателен. Тигрите и елените не се спогаждат.
После, без да дочака отговор, мъжът продължи пътя си и скоро се скри от погледа на Фу Хай.
Фу Хай лесно намери католическата катедрала. Застана на стъпалата и се загледа в сградата. Повечето прозорци на първия етаж бяха обковани с дъски, а няколко от религиозните статуи в нишите на стените бяха разрушени.