Викърс бе разказал на Конгреса и за нелегалната имиграция. Само в Калифорния триадите вкарваха незаконно над сто хиляди човека годишно, при това без почти никакви съдебни дела — изумително постижение. Триадата „Чин Ло“ в Хонконг прекарваше с кораби онези селяци почти през половината земно кълбо, хранеше ги, обличаше ги, даваше им подслон и ги снабдяваше с фалшиви документи под носа на американските правителствени институции, създадени да предпазват страната от същото това проникване. Изводът на Викърс беше, че това очевидно не би могло да стане, без хората от тези агенции да си затварят очите и да извръщат глава. Още по-смайващо беше, че мнозина от нелегалните имигранти се продаваха на триадите в замяна на пътуването до Америка. За да върнат дълга си, те започваха да се занимават с престъпна дейност в Съединените щати. „Проблемът с китайската престъпност — бе казал той на шокираните конгресмени, — се засили драстично след 1994, Годината на Кучето.“
Таниша Уилямс четеше всичко това и недоверието й нарастваше. Струваше й се невероятно. Уилард Викърс дори разделяше престъпленията по категории: чистата печалба от контрабандата на наркотици беше над пет милиарда долара годишно, кражбите на луксозни автомобили, яхти и стоки — около дванайсет милиарда, фалшивата валута, кредитните карти, патентованите стоки и ценните книжа — над сто милиарда, интелектуалната собственост в разрастващата се компютърна сфера — сто милиарда, незаконната търговия на фондовия пазар — още два милиарда и нелегалната имиграция — десет милиарда. Списъкът беше изумителен. И въпреки това в пресата нямаше дори намек за всичко това. Нито Конгреса, нито Белия дом говореха за тези неща. Според Викърс причината беше очевидна — „парите за чай“, както азиатците наричаха подкупите на правителствени служители.
Не бе чувала тези въпроси да се обсъждат в отдел „Азиатска престъпност“. Всички знаеха, че престъпленията, извършвани от азиатци, се увеличават, но явно по-голямата част от тях не се докладваха. Тя най-после остави разпечатката.
Или Уилард Дж. Викърс беше напълно откачен, или това беше най-голямата и най-добре организирана престъпна конспирация в света. Реши да разбере кое от двете е истината.
Тя го събуди в четири сутринта. Чу го да мърмори и да се суети със секретната брава от другата страна на вратата на хубавото си жилище на десетия етаж на Беладжио Роуд в Бел Еър.
Най-сетне вратата се отвори и Уилър застана на прага. Беше в зелени болнични дрехи и се подпираше на една патерица. Косите му бяха разрошени.
— Имате интересни похвати, детектив — каза той, поглеждайки часовника си „Ролекс“.
— Може ли да вляза, господин Касиди?
Уилър кимна и й направи път да мине. Таниша влезе в красиво обзаведената със старинни мебели мансарда. Домакинът запали лампите във фоайето и я заведе в хола. Тя погледна през прозореца, от който се виждаше игрището за голф на клуба.
— Хубаво жилище — отбеляза, мислейки за разхвърляния си апартамент до железопътната линия в Болдуин Парк.
— Да — отвърна той, гледайки я изпитателно.
— Нужна ми е помощта ви.
— Вече вбесихте майка ми. Тя не е свикнала да ходи в полицията за разпит.
— Не бях аз. Но това не означава, че не съм съгласна. Брат ви беше убит. Вероятно е споменал нещо пред майка ви или пред съпругата си. Кажете на майка си да престане да се съпротивлява и да ни помогне. Не я предизвикваме, нито я обвиняваме. Само се опитваме да открием убиеца на сина й.
Уилър реши да не й казва, че майка му няма никакво намерение да сътрудничи на полицията.
— Отстраниха ме от случая на брат ви. И от убийството на Анджи Уонг — добави Таниша.
— Защо?
— Шефовете проучват миналото ми.
— Сега ми харесвате повече.
— Господин Касиди, мисля, че вероятно съм попаднала на нещо. Не знам колко е сериозно, но трябва да отида в Кливланд и да проверя.
— И решихте да дойдете тук в четири сутринта, за да ме информирате за това?
— Трябва да взема пари на заем за самолета. Билетът за отиване и връщане струва четиристотин долара. Отделът няма да покрие разходите, а аз нямам толкова пари, но ако се окажа права, може да разкрия убийството на брат ви. Ще ви се издължа в края на месеца.
— Искате на заем четиристотин долара?
— Да. Мисля, че и вие искате случаят да бъде решен. Ще ви дам маздата си като залог.