Изгарям от нетърпение да седна зад волана на онази таратайка. — Той се приближи до барчето, извади кристална чаша и сребърна щипка и пусна две кубчета лед. После взе бутилка „Ват 69“ и си наля. — Желаете ли питие?
— Не — отговори тя и се отдалечи от прозореца.
— Защо Кливланд? — попита Уилър.
— Полицейска работа. Трябва да проверя един източник.
— Щом наистина е полицейска работа, няма да плащам. Пък и нали току-що казахте, че сте отстранена от случая?
Той отпи от чашата си, а Таниша наведе глава.
— Какво има? — попита Уилър.
— Нищо.
— Той беше мой брат и аз наистина искам да знам защо беше убит. Но щом ще ви давам четиристотин долара, трябва да ми кажете за какво са.
Тя се поколеба за миг, после каза:
— Мисля, че брат ви е бил посредник за триадата „Чин Ло“, могъща китайска престъпна организация. Давал е подкупи на политици или на агенции като имигрантската служба. Използват посредници, така че китайското правителство, или в случая триадата, стояща зад подкупите, да остане извън подозрение. Възможно е Прескот да се е занимавал с подкупи на политически лица в Америка, за да улесни престъпната дейност на китайците. Вероятно не е случайност, че секретарката му е била китайка. Мисля, че наред с другото тя е била и негова преводачка. Проверявам миналото й. Анджи Уонг е родена в провинция Фу-Киен, мястото, където е била създадена триадата „Чин Ло“. Говорела е свободно мандарински, кантонезийски и фукиенизийски, както и редица редки диалекти като Хака, Чин Чоу и Хой Пин.
— Днес следобед вече казахте, че вероятно Прескот се е занимавал с подкупи. Кое е различното сега?
— Тази вечер прочетох за един човек в Кливланд, шеф на Център за изследване на престъпността по тихоокеанското крайбрежие. Занимава се с азиатската престъпност. Изглежда, той е най-добрият специалист в тази област. Мисля, че ще може да ни обясни някои неща.
— Защо не му се обадите по телефона?
— Този човек знае всичко за триадата „Чин Ло“ и за другите китайски престъпни организации. Той е правил проучвания, има материали, компютърна база данни, но… може да възникнат проблеми. Трябва да го видя лично.
— Проблеми?
— Проучих биографията му. Той е лишен от права адвокат, радикал от шейсетте години. Дългокос, особняк и либерал. Отгоре на всичко няколко пъти е арестуван за притежаване предимно на ганджа.
— Страхотно…
— Но е признат експерт по китайската престъпност. Три пъти е давал показания пред Конгреса.
— И не можете ли да му се обадите?
— Мога, но ако е шарлатанин, трябва да го гледам в очите, за да преценя.
Уилър пресуши чашата си. Обърна се към барчето и отново я напълни. Таниша се намръщи.
— Пиенето ми ли ви притеснява?
— Вие не пиете, господин Касиди, а се наливате. Мислили ли сте някога да ограничите алкохола?
— Аз… Не. Аз… — Той остави чашата. — Искам да знам защо правите това. Щом са ви отстранили от случая, защо не зарежете тази история?
Таниша го погледна гневно и отчаяно.
— Искате да ви помогна да опетните репутацията на брат ми. Какъв е мотивът ви? Защо го правите? Ще бъде ли отмъстен Прескот?
Тя се вгледа изпитателно в него. Не виждаше очите му, защото осветлението беше оскъдно.
— Правя го заради Рей Фонг. Той беше моят партньор. Убиха го. Имам дълг към него.
— Глупости.
— Глупости?
— Да. Наблюдавах ви двамата с детектив Фонг в болницата. Виждал съм повече сътрудничество на съдебни дела по банкови фалити. Вие съвсем не си помагахте.
— Четете мисли, така ли?
— Аз съм проницателен, особено по отношение на жените. Така ги свалям. Вие не харесвахте Рей Фонг. Само го търпяхте. Както понасяте мен. Защо държите да се занимавате със случая на брат ми?
Уилър, разбира се, имаше право, но Таниша не можеше да му каже истинската причина. Не можеше да признае, че ако се провали сега, това би сложило край на десетгодишната й кариера. Макар че престоят й в полицията на Лос Анджелис не беше онова, което си бе представяла, тя не можеше да признае грешката. Поне още не. Този отчаян опит да разкрие тежко двойно убийство щеше да бъде начинът да им покаже, че са сгрешили. Трябваше да я приемат по-сериозно.
— Засега да речем, че е заради приятелството ми с Рей, макар да мислите, че това са глупости — отвърна тя.