— Дрогиран е — въздъхна Таниша. — С мексиканска марихуана. Ще се оправи след час. Нали така?
Китайката кимна. Младата жена извади полицейската си значка и я показа, без да я задържа твърде дълго, така че момичето да не види, че не е валидна за Кливланд.
— По дяволите, ченгета ли сте?
— Имаш ли име, скъпа? — попита Таниша и се намръщи.
— Кели Чин.
— Добре, Кели… Искаме да говорим с Уилард, затова се дръпни.
Тя бутна вратата и двамата с Уилър влязоха в разхвърляната, напълно занемарена къща.
Подобно на звънеца си, Уилард Дж. Викърс беше спомен от седемдесетте години, едър и босоног, с дълги, сплъстени, посивели коси и брада и окичен с индиански бижута от сребро и тюркоази. Беше облечен в работнически комбинезон и се бе проснал на канапето, вторачил изцъклените си очи във видеоигра, която повтаряше началното си съобщение. На екрана електронен войник галопираше насам-натам и унищожаваше разни предмети, които приличаха на португалски бойни кораби. Уилард Викърс ги забеляза, широко се усмихна и с премрежен поглед попита:
— Какво става, хлапета?
След три часа те седяха в неугледната трапезария на Центъра за изследване на престъпността по тихоокеанското крайбрежие. Уилард Дж. Викърс се бе приземил. Беше слязъл от пътуването с ганджата, но изпитваше силен въглехидратен глад.
— Кели, виж дали в кухнята има някое шоколадче. Във второто чекмедже, вляво от мивката — каза той.
Кели послушно отиде да търси кръвна захар за шефа си.
Таниша му подаде напечатания текст от касетата в мерцедеса на Прескот. Тя не очакваше кой знае какво от този рошав и раздърпан наркоман и го наблюдаваше недоверчиво, докато той прелистваше страниците, сложени пред него на масата, която явно не се използваше за хранене. Беше отрупана с доклади за азиатската престъпност. Викърс внимателно прочете текста.
— Очевидно авторът на това писмо не желае да знаем за какво говори. Но да изкажем няколко предположения. Той споменава Бялото ветрило, който е заместник водач на китайска триада, нещо като съветник в италианската мафия. По всяка вероятност човекът, който го е писал, е посредник за триадата „Чин Ло“, но вие вече го знаете, иначе нямаше да сте тук. Това ми харесва — каза той и започна да чете на глас: — „Изброявам, съгласно кода, последната група животни, които бяха нахранени. Следните получиха каквото им се полага: д 34-13/66-9/12-5 (22), р 78-88/5-3/22-6“ и така нататък.
Таниша му обясни какво е научила за кода по книга.
— Кои са животните? — попита Уилър. Ръцете му леко трепереха. Нуждаеше се от питие.
— Само предполагам — отговори Викърс, — но през 1994 година, когато Китай за пръв път посочи Америка като свой единствен враг в световен мащаб, китайците решиха да инвестират в млади американски политици, като правят дарения за кампаниите им. Ръководството на Китай осъзна, че ако купи амбициозни политици, стремящи се към върха, след като бъдат избрани, те ще станат важни играчи в Конгреса и влиянието на Китай ще нарасне заедно с целите им. Планът е дългосрочен, затова „д“ може да означава „демократи“, а „р“ — „републиканци“. Животните може да са магарета и слонове. Китайците обожават символите с животни. Змии, тигри и други. Моите уважения към кода по книга, но цифрите може да са инициали. Хей, Кели, какво стана с шоколадчето?
Кели Чин се върна и донесе парче шоколадов десерт. Викърс отхапа и продължи:
— По-нататък в писмото той говори за нарастване на потока в три направления. Това може да са производствените линии на триадата. Например оръжие и наркотици.
— По дяволите — прошепна Уилър.
Викърс изяде шоколада и избърса ръце в панталона си.
Уилард не беше онова, което Таниша бе очаквала. Тя не можеше да си представи, че този огромен, немарлив мечок с дълги, сиви коси, брада и два килограма бижута с тюркоази е седял зад лакираното бюро пред сенатската комисия. Нищо чудно, че те не бяха предприели действия след тревожната му статистика. Но някак усещаше, че онова, което той безуспешно разказва на всички, е истина.
— Защо проявявате такъв интерес към азиатската престъпност? — попита тя.
— Стана случайно. През шейсетте години, преди да ме лишат от адвокатски права за пушене на марихуана през почивката във федералния съд, се занимавах с радикали. Тогава вършех много доброволна работа. Специализирах се в делата на фалшификатори на документи, които бяха заловени за престъпления в Канада и очакваха екстрадиране в Съединените щати. Запознах се с няколко „Змийски глави“, бивши дисиденти в Китай. Мао щеше да ги убие, ако се върнеха, затова подадоха петиция до американското правителство за политическо убежище. Много ме биваше да печеля такива дела. После триадата „Чин Ло“ се свърза с мен. Искаха да работя за тях. Нещо в онези престъпници от триадата наистина ми подейства. Колкото повече виждах, толкова повече осъзнавах, че Щатите са под атака.