— Никой — отговори Джулиан. — Разраснало се е като дървесна гъба, един етаж над друг. Ако някой блок се събори, хората ще съберат онова, което биха могли да използват, ще погребат мъртвите и ще построят ново жилище върху развалините. Вонята от боклуците е адска. Няма свястна канализация.
— Разбрах, че госпожица Пулинджър ни е напуснала — рече Джони, като изяде и последната хапка и избърса със салфетка напуканите си жълти устни.
— Да, но се запознахме с човек на име Чан Чак — отвърна Уилър. — Бил е един от учениците на Джаки Пулинджър, ако това е най-точната дума. Млад мъж на около двайсет и пет години. Израснал е в Града на стените. Обущар. Взехме адреса от визитната му картичка.
Джони протегна ръка и той извади от джоба си визитката и я подаде на детектива.
— Знам това място. В Цзюлун е — рече Джони и му го върна. — Той няма да каже нищо. Селяните се боят повече от Лиу Куция, отколкото от Уили. Лицето на злобното, мършаво куцо копеле е издълбано като лунен кратер и жълто като пикня. Ако някой се изправи срещу него, ще го обеси на червата му.
Таниша мълчеше през по-голямата част от разговора. Гледаше Джулиан Уинслоу и Джони Куонг и използваше инстинкта си на ченге, за да проникне в най-потайните кътчета на сложните им взаимоотношения. Нещо не беше наред. В Хонконг имаше твърде много интриги. Тя вече спокойно можеше да твърди, че полицаите не се доверяваха един на друг. Всеки беше потенциален шпионин. Джулиан се хранеше с наведена глава и не поглеждаше другите. Тук ставаше нещо опасно, но тя не можеше да разбере какво. Беше чувство, на което се бе научила да се доверява. Инстинктите й я бяха спасявали неведнъж на улицата. Сега крещяха в ушите й, но тя не знаеше къде да търси, нито дори какво става. Не познаваше правилата тук. Беше объркана.
След вечерята четиримата слязоха в нощен клуб „Корал“ — заведение с голи танцьорки филипинки, които се кълчеха на сцената и се увиваха около месингови колони. Шумен оркестър свиреше фалшиво американски рок. Игралните автомати дрънчаха, а на покритите със зелено сукно маси се търкаляха зарове. Отидоха в игралната зала, където въздухът беше напоен с цигарен дим. Джони Куонг нареди малките плочки пред себе си и заложи голяма сума. Обезобразеното му лице беше безизразно. Пожарът му бе направил една-единствена услуга — беше му дал съвършена покерджийска физиономия.
Джони Куонг явно беше известен в „Корал“. Хората му махаха и го поздравяваха. Джулиан заведе Таниша и Уилър до барчето и им поръча питиета. Тя си взе вино, а Уилър — кока-кола. Погледна го изненадана и тогава осъзна факта, че той не е пил алкохол, откакто тръгнаха от Кливланд. На обяд Уилър не разгледа менюто с напитките, не отвори минибара в хотелския апартамент и дори не прие безплатното питие в самолета. Тя погледна дали ръцете му треперят, но той ги бе пъхнал в джобовете си.
— Това е един от най-големите клубове в целия квартал на игрални домове и кабарета Уан Чай.
— Освен това е публичен дом — безпристрастно отбеляза Таниша.
— Моля?
— Онези там са проститутки — каза тя и посочи редицата момичета, които седяха на високи столчета в далечния ъгъл на помещението. Бяха с обувки с високи токове, прозрачни дантелени блузки и цепнати поли, разкриващи, че не носят бельо. — Спалните са ей там, зад завесите.
В същия миг две от момичетата станаха и се приближиха до неколцина китайци. Тръгнаха с мъжете и изчезнаха зад завесите.
— Имаш право — кимна Джулиан. — Тук е място за сваляне. В Хонконг проституцията е забранена, но всеки си затваря очите. Момичетата вкарват клиентите в онези стаички и ги довеждат до оргазъм. Преди известно време една от британските служителки на Министерството на здравеопазването дошла да инспектира заведението. Настояла да погледне в онези стаички. Персоналът нямал време да почисти и когато видяла хартиените салфетки на пода, тя казала: „Тук трябва да е много нехигиенично, защото всички момичета са настинали“. Случаят е истински. Но „Черния лебед“ горе е един от най-хубавите китайски ресторанти в града. Джони го нарича „Мръсната подводница“ заради незаконната дейност на долния етаж, която финансира ресторанта горе. Той харесва това място и защото идва тук от време на време, за да му лъснат бастуна. С неговата външност това е единственото му развлечение с дамите.
Джулиан погледна Джони, който вече печелеше и бе натрупал малка крепост от чипове пред себе си.
— Иска ми се да го бяхте видели преди пожара — замислено изрече инспекторът. — Беше много красив. Като кинозвезда. Жените го обожаваха. Наистина отдаде дължимото на Короната. — В гласа му прозвуча гняв, примесен с угризения. — Единственият начин да влезем в храма на Уили е широкомащабна полицейска акция. Джони има връзки в Независимата комисия за борба с корупцията. Там още работят неподкупни ченгета. Ако някой начертае пълна карта на Града на стените, можете да се обзаложите, че Джони ще намери начин да организира нападение.