— Добре — каза възрастният мъж. — Аз съм Господаря на тамяна на това велико тайно Братство. За да влезеш в него, трябва да правиш каквото ти кажа. Такова ли е желанието ти?
Фу Хай отново кимна.
— Онази врата води към живот на власт.
Господаря на тамяна посочи врата с надпис „Не отивай по-нататък, ако не си лоялен“. Мъжът с червената мантия записа името на Фу Хай в книгата с кандидат-членовете и отвори вратата. Фу Хай влезе в малка вътрешна стая с друга врата и прозорец. Господаря на тамяна и останалите трима го заобиколиха.
— Града на върбите има четири входа — каза Господаря на тамяна. — Отворен е за всички, които се окажат достойни да бъдат наши братя. Пагодата на червеното цвете зад тази врата приема всеки, независимо от класата и ранга. Селякът от Западните провинции е толкова ценен за нас, колкото и влиятелният бизнесмен от Пекин или полицаят от Хонконг. Ако спазваш нашите закони, няма да се страхуваш от другите хора, но първо трябва да научиш много неща. За да станеш член на нашето тайно Братство, трябва да прекараш три дни на духовна преоценка и учение. През това време трябва да докажеш, че си готов да се жертваш за Братството. Но влезе ли в Града на върбите, новият член се характеризира само от принадлежността си тук. Той вече не е врабче, прелитащо от дърво на дърво и търсещо мъх, за да свие гнездо, а се превръща в орел, който се спуска от високо и убива, сграбчвайки живото същество с ноктите си, но винаги се подчинява на три велики правила: на обществото, на природата и на Буда.
Фу Хай не можеше да повярва на ушите си. Наистина ли след три дни щеше да бъде посветен и да придобие такава власт? И да стане равен на богатите?
— Това ли е желанието ти? — попита Господаря на тамяна.
— Да — отговори той и се поклони, за да покаже уважението си.
— Но в нашето Братство има строги закони. Има и големи награди, и страшни наказания. Изменникът на Братството трябва да умре от Живата смърт. Важно е да разбереш това. Достатъчно ли си силен, за да приемеш както наградите, така и наказанията?
— Да — потвърди отново.
— Тогава чакай тук. Няма да се бавим. Ти си гъсеница, която е поискала да стане пеперуда. Приготви се да се промениш завинаги.
Те го оставиха в малката стая до източния вход на храма, който Господаря на тамяна бе нарекъл Града на върбите. Фу Хай седна на твърдата пейка, вдъхна уханието на цветя и се опита да си представи какво би било да не се страхува от никого. Не можеше да изпита такова чувство.
Мина час, а може би и повече, после те се върнаха и го изведоха от стаята. Облякоха го в обикновена бяла дреха на послушник.
— Тук си в безопасност. Важно е да знаеш това — рече Господаря на тамяна. — Четирите порти на Града на върбите се охраняват от четирите велики и предани старейшини. Духът на Ли Чунг Куок пази северната порта, Хон Фук — западната, Чан Тин — южната и Хон Пън — източната. Никой враг на триадата, смъртен или безтелесен, не може да те безпокои тук.
Сетне той отвори една врата и въведе Фу Хай във великолепната Пагода на червеното цвете.
В огромната зала имаше стотина човека. Всички бяха облечени в еднакви червени мантии. Изключение правеха Фу Хай и четирима други кандидати за посвещаване, които стояха на прага на първата порта в дъното на Пагодата. Поведоха ги през втория праг. Петимата послушници минаха покрай стените на залата, заобикаляйки други две символични порти. Казаха им, че още не са заслужили правото да минат под тях. Господаря на тамяна ги заведе на място, откъдето виждаха великолепния олтар, който се намираше в предната част на помещението.
Сетне Господаря на тамяна тихо заговори на новопосветените, описвайки важните символи в Града на върбите.
— До олтара е кръгът на небето и земята. Той съчетава тленната същност на смъртните и духа на нашите велики прадеди. Зад него е огнената пътека, която скоро ще прекосите. Тя символизира вашето безстрашие и търпимост към болката. После, близо до олтара, вие виждате големите каменни стъпала, символизиращи правилния път на Братството „Чин Ло“ и накрая, моста от две дъски, водещ към олтара. Само най-смелият пътник може да мине по моста, за да усети истинската сила на живота. Вие несъмнено ще се учудите на изпитанията, които ви предстоят. Може дори да се усъмните в необходимостта им, но както един ден мътната река се избистря, така ще стане и със смисъла на тези изпитания. Добродетел е да проявите постоянство в това начинание.