Фу Хай не можеше да повярва на разкоша, който виждаше. На красиво извезаните знамена бяха изписани велики мъдрости. Но по-важен беше начинът, по който им говореше Господаря на тамяна. Сякаш послушниците бяха уважавани гости, ценни придобивки за това място. Дотогава никой властен човек не се беше обръщал така към Фу Хай.
Господаря на тамяна посочваше ту една, ту друга вещ и накратко обясняваше какво е предназначението й. Показа им и гравираните дъсчици на стените, надписани в чест на другите клонове на триадата.
Сетне им разясни всеки символичен детайл на огромния украсен олтар. Тау, голямото ведро, пълно с ориз. Всяко зрънце представляваше член на Братството и всички бяха еднакви по големина, форма и значение. Господаря на тамяна посочи знамената на великите прадеди, сред които бяха Петте генерали тигри и Четиримата велики предани мъже. Знамето на настоящия Шан Чу също беше там — красивия златист флаг на най-височайшия и свят водач. Пред олтара имаше страшна червена тояга — символ на наказанията, налагани от триадата. Мечът на лоялността и справедливостта на Куан Кунг, бога на войната, също украсяваше олтара. Оръжието се използваше само за посвещаване на достойните и за екзекуция на предателите на триадата. Господаря на тамяна им показа всичко — жълтия чадър, символизиращ династията Мин, през чието управление през XVI век триадата бе процъфтяла; голямо бяло хартиено ветрило с тринайсет бамбукови ребра, представляващи административните области в Китай при династията Мин, абака, който някога е отброявал греховете и дълговете на китайския народ, а сега символизираше икономическата мощ на триадата, и красивите, богато украсени везни на правосъдието, измерващи и гарантиращи равенството на всички членове на триадата. Знамената, които висяха над олтара, учеха на велики мъдрости, избродирани със златисти китайски йероглифи. Фу Хай прочете всичко, което видя.
ПРЕДАНИТЕ МОГАТ ДА СТАНАТ ЧЛЕНОВЕ НА БРАТСТВОТО
ИЗМЕННИЦИТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕНЕСАТ В ЖЕРТВА ТАМЯН ТУК
ГЕРОИТЕ СА СЪВЪРШЕНИ
ХРАБРИТЕ НЯМАТ РАВНИ НА СЕБЕ СИ
После вратите на северната порта се разтвориха и в залата бе въведен мъж с качулка на главата. Той вървеше бавно и явно изпитваше силна болка. Водеше го слаб и грозен човек, който куцаше. Сакатият беше облечен във великолепна бяла мантия, украсена с красиви златни бродерии. Господаря на тамяна прошепна, че мъжът с качулката е предател на триадата, а мършавият човек с красиво избродираната мантия е най-могъщият Шан Чу, президент и върховен водач на „Чин Ло“. Сетне посочи друг мъж, който стоеше на платформата на старейшините, и добави, че той е вицепрезидент на Братството, най-могъщият Бяло ветрило.
Шан Чу поведе мъжа към олтара и го блъсна да коленичи пред него, сетне протегна ръка и махна качулката от главата му. Коленичилият беше бит жестоко. Лицето му бе окървавено, а в устата бяха останали само няколко зъба. Още по-странен беше фактът, че тялото му бе покрито с белези. Личеше, че е бил ужасно обгорен. Лицето и плешивата глава бяха причудливо и ужасно променени от пламъците. Няколко от пръстите липсваха. Жълтите му устни бяха изтънели от болка и примирение.
— Ти измени на клетвата и трябва да платиш цената на прегрешението срещу братята си — извика Шан Чу в смълчания храм.
Сетне извади от ножницата богато украсения меч на лоялността и справедливостта. Петима мускулести пазачи от почетната стража на триадата излязоха напред, сложиха окови на изранените ръце и крака на мъжа и го блъснаха на пода. Съблякоха дрехите му, разрязвайки ги с къси ножове. Фу Хай видя, че тялото му е ужасно обезобразено.
Онова, което стана после, беше издевателство за сетивата на Фу Хай. Той гледаше с интерес и ужас как най-могъщият Шан Чу извърши ритуала на Смъртта от безброй мечове върху обезобразения човек, бавно прокарвайки меча на лоялността и справедливостта по плътта му. При всеки разрез мъжът крещеше от болка. Петимата пазачи го държаха, докато окървавеното му тяло трепереше, извиваше се и се гърчеше в предсмъртна агония пред олтара.
Ритуалът продължи половин час, докато предателят се обля в собствената си кръв и изтерзаните му писъци се превърнаха в стенания. Когато най-после виковете му утихнаха, Фу Хай разбра, че мъжът е мъртъв.
Ритуалът беше жесток и нехуманен, но в същото време зрелищен и вдъхващ страхопочитание, защото демонстрираше огромната власт на Шан Чу. Фактът, че той можеше да извърши такова ужасно престъпно деяние пред очите на стотици свидетели без страх от предателство, показваше върховната му власт.