Фу Хай се зачуди кой беше обезобразеният мъж и какво бе направил, за да заслужи такава безмилостна смърт.
Дойдоха да го вземат по тъмно. Той лежеше на рогозка в градинския павилион в парка. Разтърсиха го и го събудиха. Другите новопосветени спяха. Заведоха го до входа на храма. Облеченият в червена мантия Господар на тамяна го чакаше и държеше великолепно тюлено платно, извезано с китайски калиграфски символи. Фу Хай още търкаше очи, за да се разсъни, но сърцето му започна да бие по-силно.
— Това е Цу Пей — каза Господаря на тамяна и вдигна платното. — Тук са написани всички свещени клетви на Братството „Чин Ло“. Макар да си само послушник, тази вечер ти си избран да извършиш велика мисия. Но трябва да се закълнеш, че си достоен за нашето доверие. Можеш ли да го направиш?
— Да — отговори Фу Хай.
— Избран си, защото вече получи голям подарък от Братството. Дадохме ти нов живот и не поискахме нищо. Не взехме за заложник член на семейството ти. Малцина са приемани като теб. Осигурихме ти дълго пътуване, за което ни дължиш много пари. Тази вечер трябва да започнеш да ни се отплащаш. Като наш бъдещ брат и човек, който е помолил да се присъедини към нас, ние сме вложили в теб милиони юани. Но ти трябва да направиш някои неща, за да се отплатиш за нашето доверие и щедрост. Затова си избран. Тази вечер е началото. Разбираш ли какви са задълженията ти?
Фу Хай кимна.
— Преди да отидеш да изпълниш мисията, трябва да положиш една клетва за вярност и четири за преданост. Трябва да приемеш клетвите сериозно. Ако не ги спазиш, те очаква позор и ужасна смърт. Разбираш ли?
Той отново кимна. Не искаше да свърши като обезобразения мъж в Пагодата на червеното цвете. Господаря на тамяна разстла тюленото платно на масата пред Фу Хай, после леко го бутна да коленичи и посочи последната, трийсет и шестата клетва.
— Прочети и се закълни — тихо каза той.
— Щом веднъж прекрача прага на „Чин Ло“ — започна да чете на глас Фу Хай, — ще бъда предан и верен. Ще направя всичко възможно да сваля от власт династията Чин и да възстановя на престола Мин, като координирам усилията си с онези на заклетите ми братя. Общата ни цел е да отмъстим за нашите петима велики прадеди.
— Това е историческа клетва за вярност. Свързана е с нашето славно и кърваво минало и с обета на Петимата генерали тигри. Да оцениш миналото, означава да прозреш в бъдещето. Тази сутрин ти ще извършиш почетна задача за твоите братя… но ще има риск. Ако нещата тръгнат зле, Братството трябва да знае, че може да ти има доверие. Поради тази причина трябва да положиш четирите клетви за преданост — каза Господаря на тамяна и посочи петата клетва, извезана на Ша Цу Пей. — Прочети и се закълни.
— Заклевам се да не издавам тайните на семейството на „Чин Ло“ дори на моите родители, братя и съпруга. Никога няма да ги предам за пари. Ако го сторя, ще загина от Смъртта на безброй мечове.
Фу Хай прочете тези думи тихо, отново потрепервайки при спомена за ужасната церемония, на която преди няколко часа бе станал свидетел.
Господаря на тамяна посочи клетва номер шест.
— Заклевам се никога да не предам братята си — прочете младият мъж. — Ако поради някакво неразбиране или грешка предизвикам ареста на някой от тях, трябва да дам живота си в опита да го освободя. Наруша ли тази клетва, ще загина от Петте гръмотевици.
Сетне Господаря на тамяна посочи клетва номер осемнайсет.
— Ако ме арестуват, след като извърша закононарушение, кълна се, че ще приема наказанието си и няма да се опитам да прехвърля вината на моите братя. Изменя ли на тази клетва, ще умра от Петте гръмотевици.
Накрая Господаря на тамяна посочи последната клетва, която Фу Хай трябваше да прочете. Номер дванайсет.
— Ако дам невярна информация за себе си, за да стана член на тайното братство „Чин Ло“, ще умра от Смъртта на безброй мечове.
Неочаквано Господаря на тамяна го дръпна да стане и го прегърна. Фу Хай долови лекото, приятно ухание на сапуна с аромат на цветя, разнасящо се от стареца. После той го отдалечи от себе си и го погледна така както баща гледа любим син.
— Пред теб ще има много изпитания, Фу Хай — каза. — Това е само първото, първата стъпка по пътя на истинската вяра.
Изведоха Фу Хай в парка. От четирите страни се виждаха сградите, съставляващи вътрешността на Града на стените. Там го чакаха четирима млади мъже, облечени в черно. Двама от тях държаха руски автомати „АК-47“. Фу Хай погледна страшните машини за смърт и се запита какво ли ще го накарат да направи. Един по един, четиримата мъже го прегърнаха и го нарекоха свой брат. После завързаха очите му. Завъртяха го три пъти, за да загуби ориентация, и сложиха ръката му на колана на човека пред него. Вървяха малко и влязоха в някаква сграда. Фу Хай не долавяше вонята на Града на стените, но знаеше, че се намира в една от постройките, които се виждаха от парка. Сетне го поведоха по някакви стъпала. Стъпките им отекваха. Вече не усещаше аромата на вишнев цвят. Качиха го на някакво превозно средство. Щом потеглиха, Фу Хай разбра, че е електрическа количка. Духаше студен вятър с мирис на плесен. Струваше му се, че са под земята.