Той отвори вградените сандъци и извади бронирани жилетки. Таниша се изненада, като видя, че са същите като тези, които използваха в полицията в Лос Анджелис. Бяха леки и можеха да спрат всякакви видове куршуми. Тя облече една и даде друга на Уилър. Всички действаха на светлината на единствената червена лампа.
— Изберете си оръжия — каза Джулиан и взе един от автоматите, окачени на стената.
Уилър избра автоматична пушка „Браунинг“, защото бе свикнал да използва такава в морската пехота. Грабна два пълнителя и лазерен мерник и започна да го монтира. После сложи пълнителя и дръпна плъзгача.
— Изглежда знаеш какво правиш — изумена отбеляза Таниша.
— А ти мислеше, че знам само да чукам колежките от университета, а? — едва-едва се усмихна той.
Всички бяха готови и започнаха да чакат.
Малко след два и половина през нощта на улицата спря кола с трима мъже. Фаровете осветиха вратата на гаража. След секунда електронната врата се отвори. В гаража стояха двама въоръжени китайци.
— Сега — каза Джулиан.
Четиримата изскочиха от микробуса. Пробягаха краткото разстояние и нахлуха в гаража, насочвайки оръжията си срещу петимата стреснати гангстери. Единият от пазачите се обърна да стреля, но Чонси го удари с приклада на пушката си. Китаецът отново замахна и го удари в челюстта. Джулиан и Таниша държаха на прицел тримата мъже в колата. Уилър остана при последния пазач на гаража. Двамата се бяха изправили един срещу друг, насочили оръжията си. В очите им се четеше страх. Бяха сковани от отчаяна нерешителност. Деляха ги секунди от смъртта.
— Хвърли оръжието! — извика Уилър.
— Пречукай го! — каза Джулиан, обърна се и стреля.
Куршумите пронизаха гърдите на китаеца и го отхвърлиха назад.
— Не беше нужно да го убиваш — рече американецът.
Джулиан грабна дистанционното управление за вратата на гаража от ръката на другия пазач и я затвори.
— Това не е излет на скаути — гневно изрече той. — Ще ги преодолеем без стрелба, ако можем, но ако някой от тези мръсници се прицели в теб, трябва да го очистиш!
Джулиан кипеше от гняв.
— Той има право — обади се Чонси. — Тези типове са убийци. Няма да проявят милост. Не се колебай.
Уилър погледна Таниша, която кимна в знак на съгласие.
— Наблюдавайте вратата — каза Джулиан. — Ако там има още хора, тогава това е пътят към вътрешността.
Те изкараха тримата гангстери от колата, сложиха им белезници и ги оковаха за дървените подпори на гаража, после запушиха устата им със собствените им чорапи. Таниша взе оръжията и клетъчните им телефони. В багажника на колата имаше два чувала с пари.
— Добре — рече инспекторът. — Да претърсим апартамента горе и да се уверим, че няма други.
Качиха се по стълбите и огледаха стаите горе. Апартаментът беше пуст. В гардероба в спалнята намериха неочакван подарък — шест червени мантии на триадата.
— Това е лъч слънчева светлина — отбеляза англичанинът, извади мантиите и им ги раздаде.
Червените мантии имаха качулки и бяха дълги до пода.
Бързо откриха стълбище, водещо към мазето. Джулиан запали лампите. Помещението беше съвсем малко и сякаш бе изкопано с лопати. Вътре беше студено и миришеше на плесен. Стигнаха до вратата в отсрещния край на мазето, отвориха я и видяха четириместна електрическа количка за голф и тунел, простиращ се в мрака.
— Това е тунелът — каза Чонси. — Точно както каза госпожица Пулинджър.
— Чудесно — ухили се Джулиан.
Качиха се на количката и той седна зад волана.
— И така — рече инспекторът и погали автомата си, — от сега нататък, ако се наложи да използваме тези неща, ще се провалим… Ще стреляме само в краен случай.
— Щом онези типове носеха парите от нощните клубове в Хонконг, сигурно от другата страна ги чака някой, за да получи чувалите — предположи Таниша.
— Точно така — съгласи се Джулиан. — Да извадим чувалите от багажника, за да имаме нещо, с което да отвлечем вниманието им.
Чонси и Уилър бързо изкачиха стълбите, върнаха се в гаража и взеха парите от колата на гангстерите.
Докато изпълняваха тази задача, Джулиан погледна Таниша и попита:
— Господин Касиди готов ли е за такова нещо?
— Той застреля двама членове на тонгата в къщата на брат си в Бел Еър. Ще се оправи — отговори тя с надеждата, че ще се окаже права.