— Оттук! — изкрещя Чонси и поведе малката група.
Четиримата бягаха зигзагообразно из парка, сменяйки посоката, а около тях се сипеха куршуми.
Усещайки гняв и прилив на адреналин, Фу Хай преследваше враговете. Мина през библиотеката на храма и хукна след тях из парка, но губеше сили. Накрая падна от загуба на кръв и лицето му се удари в хладната, влажна трева. Преди да загуби съзнание, си спомни приятното ухание на вишнев цвят.
Стигнаха до дървена врата, водеща към стълби и малък апартамент. Чонси разбиваше ключалката, а Уилър, Таниша и Джулиан го прикриваха, стреляйки към покрива на храма. Гангстерите от триадата бяха принудени да се скрият зад парапета, докато тримата изпразниха пълнителите си. После авангардите отново се показаха. Бяха заредили щурмовите си пушки.
На покрива блеснаха прожектори, които скоро намериха четиримата и ги приковаха с ослепителната си светлина.
— Стреляйте в прожекторите! — изкрещя Джулиан и пъхна нов пълнител в оръжието си.
Точно когато се обръщаше да стреля по прожекторите, той бе улучен от горящ, трасиращ куршум. Джулиан политна назад към стената, хвана се за корема и се строполи на тревата. Разпери крака, а през пръстите на ръцете му бликна кръв.
— Да ви го начукам! — изстена.
Таниша стреля към покрива и уцели два от трите прожектора. Чонси отключи вратата и скочи през тясната пролука.
— Влязох! Да вървим! — извика той.
Таниша го последва.
Само Уилър остана при Джулиан в парка. Обърна се да вдигне англичанина и в същия миг дъжд от куршуми обсипа стената до него, но като по чудо не го улучиха. Голямото разстояние, на което се намираше покривът, не позволяваше на гангстерите да се прицелят точно.
— Спукана ми е работата — изхриптя Джулиан. — Изчезвай оттук.
— Вече няма да издаваш заповеди — рече Уилър и взе на гръб пълничкия детектив. После влезе в стаята и затвори вратата. Джулиан беше тежък и кракът на Уилър се огъваше. Наоколо се носеше най-противната смрад, която бе долавял през живота си. Беше тъмно като в рог. Сетне усети ръката на Таниша на ръкава си. Не я виждаше, защото очите му още не бяха свикнали с мрака.
— Оттук — каза тя и с Джулиан на гърба, Уилър се запрепъва слепешката след нея по стълбите на тъмната къща.
Чонси ги чакаше на входа, водещ към мрачна уличка.
— След мен — каза той.
— А приборите за нощно виждане? — попита Таниша. — Нищо не виждам и ми се гади от тази смрад.
— Дишай през устата — каза китаецът и погледна Уилър. — Трябва да го оставим. Само ще ни забави.
— Няма да го оставя — заяви той. — Не искам да дадем още една жертва.
Обаче се питаше докога ще може да носи пълния детектив. Усещаше как кръвта на Джулиан се стича по гърба му. Опита се да прогони тази мисъл от съзнанието си.
Таниша и Чонси си сложиха приборите за нощно виждане. Тя бръкна в раницата на Уилър, извади прибора, нагласи го на фокус и сложи на главата му тежкото устройство, сетне го включи. Уилър веднага видя тясна уличка в зеленикав оттенък. Беше широка само шейсетина сантиметра и криволичейки, чезнеше в мрака. После съзря блясъка на очите на пет-шест плъха, които ги гледаха от отрупаната с боклуци пътечка.
Зад тях се отвори някаква врата, сетне се чуха стъпки и викове на китайски.
— Да се махаме оттук — каза Уилър, обърна се и стреля.
Чонси отново ги поведе. Той беше роден в гетото и още от дете знаеше всеки сантиметър там. Но това не им даваше предимство, защото мъжете, които ги преследваха, също познаваха Града на стените. Четиримата си проправяха път през купчините боклуци и човешки изпражнения. Изведнъж се разнесе изстрел от автоматично оръжие. Куршуми одраскаха стените, разпръсквайки светлина около тях.
Таниша изохка от болка, но не каза нищо.
— Добре ли си? — попита Уилър.
— Да — изсъска тя.
Завиха надясно, после наляво. Коридорите на Града на стените представляваха безкраен лабиринт от задънени улички. Чонси сгреши посоката само веднъж.
— Трябва да се върнем — каза той и тримата се насочиха към преследващите ги убийци от триадата.