Спуснаха във водата гумената лодка и с нея Уилър отиде на пристанището. Вдясно от него влекачи теглеха шлепове, натоварени с изкопана тиня. Близо до брега видя плаващи къщи на салове, завързани за бетонните колони на кея. Слънцето печеше силно и ризата залепна за гърба му.
Слезе на брега, намери телефон и се обади в полицията.
Уили се върна в Града на върбите с количка за голф, като мина през тунела, който преди десет години бе заповядал да изкопаят. Сега този тунел бе дал възможност на враговете да изненадат защитата му. Той бе намалил охраната заради личното си удобство. Това беше глупава грешка. Не каза почти нищо, когато го информираха, че сейфът в храма е бил разбит. Само нареди да не преглеждат съдържанието, докато не отиде там. Ако по някакво чудо споразумението му с Чен Бода бе останало в сейфа, не искаше никой да го прочете.
Тръгна с бързи крачки из парка. От двете му страни вървяха убийци от бойната секция на триадата. Хенри Лиу му бе съобщил за нападението на храма в пет часа сутринта. Уили го изслуша мълчаливо. Но сега кипеше от гняв. Реши, че лично ще извърши ритуала на Живата смърт с Хенри като отплата за ужасния му провал.
Уили влезе в Пагодата на червеното цвете и се приближи до сейфа. И в този миг видя първата голяма изненада. Тялото на Хенри Лиу беше проснато пред олтара. Беше се застрелял. Задната част на главата му се бе пръснала от деветмилиметров куршум, който го бе спасил от по-мъчителна смърт.
Уили познаваше Хенри отдавна, но накрая Лиу му бе изменил. Без да изпитва съжаление, заобиколи трупа, приближи се до задната част на олтара и погледна ограбения сейф. Когато видя разпилените пари и бижута, той се уплаши, че се е случило най-лошото. Бързо прегледа съдържанието на сейфа и за по-малко от минута разбра, че документът за споразумението му с Чен Бода и Майка Китай е изчезнал.
Срещата се състоя в жилището на Шан Чу на последния етаж в храма. От прозорците се виждаше паркът. От това място в продължение на трийсет години Уили бе управлявал триадата, а преди няколко месеца я повери в ръцете на Хенри Лиу. Уо Лап седеше, скръстил ръце, и гледаше водачите на различните секции в триадата, които се бяха настанили на рогозки пред него.
Бялото ветрило и най-могъщият Господар на тамяна седяха на първата редица. Зад тях беше отговорникът за военните операции на триадата и водач на всяващата най-голям страх от двете бойни секции. Той бе навел глава от срам и унижение от провала.
Зад него се бяха наредили тримата старейшини, които придружаваха Господаря на тамяна по време на полагането на клетва на Фу Хай преди два дни. Единият беше шеф на секцията за набиране на нови членове, вторият — на връзките с обществеността, а третият — на образователната секция. Зад тях на пода седеше организационният водач на триадата. Двамата други водачи на бойни секции бяха зад него. Всички бяха в червени мантии, с изключение на Уили, който бе облечен в син двуреден английски костюм.
— През 1580 година Петимата генерали тигри били възмутително обвинени в престъпления, които не били извършили, и манастирът „Сиу Лам“ ги принудил да станат бегълци — започна Уили. Говореше тихо, но думите му отекваха в помещението. — Един ден по време на странстванията си те срещнали Чан Кан Нам, който също бил издирван от злите монаси от манастира „Сиу Лам“. Те твърдели, че е убил човека, който малтретирал съпругата и детето му. Благодарение на високия му морал и вълшебни сили Чан Кан Нам бил избран за вожд и пръв Шан Чу на Тайното братство на шестте, което бегълците създали. Те пътували из страната и накрая стигнали до Пагодата на червеното цвете.
Уили говореше на съвършен мандарински. Запленените му слушатели се наведоха напред, за да чуват всяка дума.
— Докато си почивали от пътуването в Пагодата, изведнъж на пода в средата на стаята лумнал червен пламък — огън, но без дим. Горял, без да оставя пепел или въглени. Петте генерали тигри и новият им Шан Чу разбрали, че това е знак от небето. Помислили, че Божеството иска да отдадат живота си, за да отмъстят за предателството и страха, който изтърпели в ръцете на злите монаси от „Сиу Лам“, но не можели да бъдат сигурни в това. Нямали Оракул на мъдростта, който да ги напътства. Вечерта пили чай и продължили да питат небето дали да отмъстят за злините, причинени им от монасите в „Сиу Лам“. В края на краищата манастирът бил Божи дом, но монасите били излъгали и ги преследвали и принудили да станат бегълци и хора извън закона. Не се появил знак. Никакъв отговор от Бога. Те се ядосали и запокитили празните чаши към стената, но когато се ударили в каменната стена, глинените съдове не се строшили. И това шестимата приели като знак за Божествено одобрение.