Мъжете в стаята кимнаха. Всички знаеха легендата.
— Петте генерали тигри и техният Шан Чу уболи пръстите си, смесили кръвта си в потир с вино, изпили го и положили братска клетва да отмъстят за коварството. Освен това се заклели да дадат всичко на Братството, дори живота си. Сега ние отново трябва да положим тази клетва. Защото сега, както и тогава, нашето Братство е в опасност.
Уили плесна с ръце и вратите се разтвориха. В стаята влязоха мъже, които носеха сребърни подноси със сребърни винени чаши. Друг мъж внесе потир с орнаменти. Докато подаваха потира на водачите на секции, отпред излезе трети мъж, който държеше церемониална кама, увита в червен копринен плат. Всеки убоде пръста си и пусна капка кръв в потира. После изляха в него чаша свещено вино. Уили стана, взе потира и пусна капка кръв във виното. Сетне казаха молитва за вярност и той наля вино в чашата на всеки. Мъжете изпиха сместа.
— Трима мъже и една жена нахлуха в този свещен храм и откраднаха нещо много ценно за нашето Братство — продължи Уили. — Те не трябва да живеят. Нито да напуснат Китай. Трябва да върнем този документ в свещения сейф под олтара и да накажем крадците със смърт. Нужно е да използваме цялото си влияние. Да проверим всеки самолет, излитащ от Хонконг, всеки хотел и болница. Братът, който ми донесе откраднатия документ, ще получи голям дар.
Мъжете се вцепениха в очакване Уо Лап Лин да обясни какъв ще бъде този дар.
— Онзи, който успее, ще бъде новият Шан Чу — рече той. — Ще се присъедини към редицата уважавани водачи, която започва с Чан Кан Нам и Петте генерали тигри. Но ако някой от вас действа срещу братята си, за да си осигури победата, той ще бъде наказан със Смъртта от безброй мечове. Току-що се заклехме да бъдем единни. Също като първия Шан Чу и Петте генерали, и ние трябва да сме единни, за да победим.
Линейката закара Таниша и Джулиан в болницата към католическата катедрала „Сао Паоло“. Уилър и Чонси разказаха историята си на жандарма, който знаеше английски и бе специално повикан, за да ги разпита.
— Всъщност не знам почти нищо — обясни Уилър. — Те бяха във водата и ние ги спасихме. Казаха ни, че отишли да ловят риба, а някой нападнал яхтата им и я откраднал. И двамата били простреляни. Извадихме ги от водата и ги докарахме тук. Това е всичко.
Жандармът трескаво записваше в бележника си.
— Пирати — безучастно отбеляза той.
И тъй като Уилър и Чонси нямаха какво повече да добавят, той стигна до извода, че разпитът е приключил, и затвори бележника.
Жандармът ги качи в колата си и бавно подкара по калдъръмените улици на Макао. На няколко пъти беше принуден да спре заради парада. Обясни им, че това е празникът на нашия господар Пасос и из града разнасят подобие на лика на Исус на разпятието. Празникът нямал голямо религиозно значение за населението, състоящо се предимно от китайци, но бил традиция от 1549 година, когато португалците основали Макао.
Пристигнаха в болницата в единайсет. Джулиан лежеше на операционната маса от един час. Жандармът взе показанията на Таниша. Раната й беше почистена и превързана и й дадоха антибиотици срещу инфекция. Тя им каза, че пътувала с яхтата на Джулиан и е била ранена от пирати, докато скачала във водата.
Уилър и Чонси седяха в чакалнята и прелистваха страниците на португалските списания, които не можеха да четат.
Накрая Чонси каза:
— Скоро трябва да заминете. Много е важно да изнесете документа от Макао. Тук ще изчезне и повече никой няма да го види.
Уилър кимна. Извади документа от джоба си и отново го погледна. Сложните китайски йероглифи върху нежната оризова хартия нашепваха злини. Текстът беше художествено оформен и изпълваше две страници. Той се вторачи в подписа на Чен Бода.
По обяд Таниша се присъедини към тях. Тя вървеше с престорена скованост. Тримата отидоха в кафенето на болницата и си поръчаха пържоли и пържени картофи.