Настъпи продължително мълчание, докато двамата чакаха отговора на Верба.
— Разкажете ми отново всичко — рече той и направи знак на сервитьорката да му донесе чаша кафе.
След двайсет минути Таниша и Уилър бяха разказали всичко отново, този път добавяйки подробно описание на приключенията си в Хонконг. Казаха на Рик Верба за смъртта на Джони Куонг и на Джулиан Уинслоу, за проникването в Града на стените, за бягството от Макао и за опита да ги убият по пътя от летището. Когато свършиха, Рик Верба седеше и ги гледаше, без да говори. Очите му бяха широко отворени от изумление.
— Това е най-абсурдната шибана история, която съм чувал — рече най-сетне.
Сгъна документа и го сложи в джоба си точно когато четирима бизнесмени китайци с дипломатически куфарчета влязоха в кафенето. Групата се настани на масата срещу тях. Таниша ги наблюдаваше. Рик Верба направи знак на сервитьорката да донесе сметката. Двама от китайците бизнесмени биха невероятно млади, може би едва деветнайсет-двайсетгодишни. Костюмите им бяха съвсем нови и много евтини. Те отвориха куфарчетата си и започнаха да ровят в тях, преструвайки се, че търсят документи.
— Капитане, имаш ли патлак? — тихо попита Таниша.
Верба вдигна глава.
— Какво?
— Въоръжен ли си?
— Да — отговори той. — Двайсет и два милиметров под мишницата и деветмилиметров на глезена. Защо?
— Дай на Уилър единия и приготви другия — каза тя, без да откъсва очи от китайските бизнесмени.
— Защо? — попита капитанът.
— Защото зад теб има четирима бандити. Имаме пет секунди, после ще ни размажат.
Без да се обръща, с едната си ръка Верба бръкна в кобура под мишницата си, а другата спусна към глезена си. Плъзна двайсет и два милиметровия пистолет по масата и извади деветмилиметровия. Глокът на Таниша беше в чантата й. Изведнъж четиримата китайци станаха. В ръцете си държаха деветмилиметрови автоматични пистолети.
— Сега! — извика Таниша и Верба рязко се обърна с насочен пистолет.
Уилър и Таниша се хвърлиха надясно и стреляха. В ярко осветеното кафене едновременно гръмнаха седем пистолета.
Китайците не очакваха такава съгласувана контраатака от страна на „нищо неподозиращите“ мишени и стреляха прибързано. Тази грешка им струва скъпо, защото първите им куршуми не поразиха целта и разбиха на парчета нескопосно нарисуваната китайска картина на стената зад жертвите им. Таниша, Уилър и Верба уцелиха трима от четиримата с първите си изстрели. Тримата гангстери паднаха, набраздявайки отсрещната стена на кафенето с откоси от автоматичните си оръжия. Четвъртият се обърна и побягна. Верба се хвърли към него и го удари по гърба, поваляйки го на лакирания под.
Изведнъж кафенето утихна и се изпълни с мирис на кръв и кордит. Само един от гангстерите беше жив. Устата му се отваряше и затваряше и оттам излизаха едва доловими звуци.
— Извикай линейка — каза Верба на сервитьорката, която пищеше истерично. — Извикай шибана линейка, по дяволите!
Тя се втурна към телефона.
Таниша погледна капитана. Един от куршумите бе одраскал ухото му. По лицето му се стичаше кръв.
— А сега колко абсурдна ти се вижда тази история? — попита тя.
31.
Умната маймуна
В десет часа сутринта Таниша, Уилър и капитан Верба бяха разпитани от детективите от отдел „Тежки престъпления“ от Паркър Сентър. Бяха написали доклади за престрелката и бяха дали показания. Четиримата убити гангстери от „Бамбуковия дракон“ бяха закарани в моргата и количките с труповете им бяха наредени до тримата, загинали в автомобилната катастрофа в Южния централен район. Единственият оцелял беше в шоковата зала в общинската болница в Лос Анджелис. Един от куршумите на Рик Верба беше заседнал в гърба му. Състоянието му беше критично.