Полицаите взеха отпечатъци на всички убити китайци, но не установиха нищо. Гангстерите не фигурираха в компютъра на полицията в Лос Анджелис. Бяха записани като хора с неустановена самоличност и категоризирани като вероятни нелегални имигранти.
Таниша, Верба и Уилър се върнаха в кабинета на капитана в отдел „Азиатска престъпност“. Имаха строги указания от детективите от отдел „Тежки престъпления“ да оставят Паркър Сентър да се занимава с разследването.
— Нищо няма да разкрият — огорчено каза Верба и спусна щорите на кабинета, за да не ги гледат другите детективи.
Всички знаеха, че Рик и Таниша са пречукали четирима гангстери от „Бамбуковия дракон“, а тя е очистила още трима по време на преследване с коли в Южния централен район.
Уилър още не можеше да се съвземе от преживяванията в Хонконг и организмът му бе произвел твърде много адреналин. Чувстваше се изтощен, а мислите му бяха объркани.
Рик Верба бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади документа, който бяха взели от Пагодата на червеното цвете, и го сложи на бюрото.
— Как да потвърдим подписите, по дяволите? — попита той.
— Ти си го задържал? Мислех, че трябваше да предадеш всичко на лейтенант Милър — каза Таниша.
— Този случай е наш. Каубоите от Паркър Сентър няма да се оправят в лабиринта в Китайския квартал. Е, как да докажем автентичността на документа?
— Направи фотокопие и аз ще го изпратя по факса на Уилард Викърс — каза Уилър. — Той ще удостовери подписите.
Таниша кимна и му се усмихна, после се прозя и добави:
— Извинете.
— Прибери се вкъщи да поспиш — рече Рик Верба.
— Мисля, че тя не трябва да си отива вкъщи. Аз също. Откакто кацнахме тук, направиха два опита да ни убият — обади се Уилър. — И докато още говорим по този въпрос, как са разбрали бандитите от „Бамбуковия дракон“, че ще бъдем в онова кафене? Как, по дяволите, ни намериха там?
— Уместен въпрос — отбеляза Таниша и кимна.
— Може да са ви проследили от гара Юг — предположи Верба.
— Само ако са имали хеликоптер — възрази тя. — Взехме всички необходими предпазни мерки. Никой не ни следеше.
— Тогава не знам — рече капитанът.
— Ти каза ли на някого? — попита го Таниша.
— Не. Дойдох направо от къщи.
Тримата се умълчаха.
— Може ли да са сложили проследяващи устройства в колата ви? Или в багажа, или в дрехите ви? — попита Верба.
— Възможно е — отговори Таниша.
— Добре. Ще проверим всичките ви вещи и ягуара — реши капитанът. — Ако са чисти, не знам какво да ви кажа.
Излязоха от кабинета на Рик Верба и Таниша видя Ал Катсукура.
— Добре ли си? — попита я японецът.
— Да. Благодаря, че попита. Как върви разследването на убийството на Рей?
— Стигнах до задънена улица. Докладът си стои в папката. Между другото, върнаха ме в Бреговата охрана. Ще патрулирам, за да следя за нелегални имигранти. Операция „Сух док“.
— Какво е това, по дяволите?
— Някакъв китаец в Марина дел Рей се опитал да наеме „Хорнблоуър“, един от онези увеселителни кораби, които можеш да вземеш за сватбено тържество или служебно празненство. Само че поискал да я заредят с гориво за петдесет километра. На служителя от компанията му се сторило, че това е странно желание. Помислил, че може би искат яхтата за някаква сделка с наркотици, и ни се обади. Изпратихме там детектив под прикритие. Включихме се в играта. Изглежда ще използват „Хорнблоуър“, за да прекарат нелегални имигранти от кораба-майка до брега. Само че този път най-сетне убедих Верба да играе хитро. Ще бъдем готови да ги проследим чак до крайния каналджия. Ще спипаме цялата мрежа.
— Добре сте го намислили — рече Таниша и пак се прозя.
Ченгетата претърсиха с детектори багажа, дрехите им и колата, но не намериха подслушвателни устройства. Таниша и Уилър наблюдаваха операцията.
— Трябва да отидем някъде, където няма да ни убият — каза той.
— В къщата на баба ми — предложи Таниша. — Тя живее там с племенниците ми. Намира се на юг от Креншо. Не е най-красивият квартал в Лос Анджелис, но местните бандити не пускат там други гангстери.