Всички коне в състезанията „тръс“ през този ден (а и винаги) носеха специален кожен хамут. Той се спускаше по гърба на коня и покриваше тялото му чак до коленете. Така движенията на коня се затрудняваха и той не можеше да галопира. Всички знаехме, че рекордът за миля, измината в тръс, е една минута и петдесет и пет секунди. Ето защо преценявахме коня по това дали може да преодолее тридесет мили в час, или не.
Всъщност двуколките създаваха впечатление за бързина и със Скоти и брат ми Том бяхме разочаровани, че Елисън Еър не кара двуколка. Те представляваха малки вдлъбнати седалки, закрепени между двете гумени колела, а към леката дървена рамка, съединяваща седалката и колелата, бяха закачени двете стърчащи оси. Този, който караше двуколката, бе като привързан към коня и колелата — седнеше ли веднъж в малката вдлъбната седалка, той трябваше да опъне крака напред и да стъпи в двете малки халки върху осите. Трябваше да протегне ръце и да се хване за две други халки върху юздите — без тези халки не би могъл да поддържа темпото „тръс“. Всъщност опънал ръце и крака на няколко сантиметра зад мощните задни крака на неспокойния и неудържим кон, той изобщо не можеше да седне. Имаше нещо в състезанията „тръс“, което пораждаше и у ездача, и у животното много по-голямо напрежение, отколкото при всеки друг вид надбягване без препятствия.
Том, Скоти и аз си бяхме намерили едно местенце под трибуната, където се криехме от разпоредителите, тъй като те не ни разрешаваха да бъдем близо до конете. Но предишната вечер бяхме между късметлиите, на които им бе възложено да очистят пясъка по трасето от всички гвоздейчета, парченца стъкло и остри камъчета. Свършихме си работата съвестно, тъй като знаехме какво става, когато двуколка спука гума. Двуколките се обръщат само ако спукат гума, а не беше приятно да видиш някой от тези големи, жилави мъже, привързани към двуколката и коня си, да се влачи по гръб, докато му задимят и дрехите. Така че за нас бе въпрос на чест да осигурим безопасно трасе за ездачите в тръс.
Победителят се определяше след три надбягвания — печелеше конят, който се представеше най-добре и в трите. В момента гледахме първото от трите надбягвания. Елисън Еър беше вече излязъл на хиподрума, яхнал чистокръвния си раванлия Флик — бодър, представителен и напет кон. Хамутът му беше нов и лъскав, а жокейското сако и ботушите на Елисън — правени по поръчка. Професионалистите изглеждаха изморени и унили — по външност и качества напълно отговаряха на двуколките и конете си, а и на заобикалящата ги унила природа. Елисън беше и с жокейско кепе, а малко ездачи носеха кепета по онова време. Не можехме да не се възхищаваме на издържания му вид.
— Той ще спечели — каза Том, направо смаян от тази гледка.
— Ще му попречат — заяви Скоти с абсолютно убеден тон.
Знаехме, че Скоти е прав, тъй като не всичко зависеше от това дали яздиш бърз кон.
— Спокойно — уверено казах аз. — Елисън ще се оправи.
Мисля, че само местният ни патриотизъм ни караше да се надяваме, че Елисън ще спечели — въпреки симпатиите и възхищението ни към опитните и неотстъпчиви професионалисти.
Но ако сложим ръка на сърцето си — финалът беше ясен. Надбягването започна и ние не можахме да се сдържим на местата си — макар това да ни костваше и единствената възможност да останем там. Станахме прави и не мога да ви опиша чувството, което ни обземаше при приближаването на препускащите в тръс коне. За разлика от галопиращите без препятствия кове, които се движат хаотично и тромаво, конят в тръс удря копита в енергичен, непрекъснат и отсечен ритъм, понесъл и него, и двуколката, и ездача. Плющенето на камшика, свистенето на нажежените колела, неизменните ритмични звуци, които издават и конят, и ездачът при всяка риеща земята, кънтяща стъпка на копитата — всичко това се сливаше в тътнещия пулс на надбягването. Бегачите в тръс стъпват поотделно, волно и бързо с четирите си копита, а от усилието да се движат само в тръс, устите им се изкривяват в дива гримаса. Гривите им се развяват, пот и пяна се стичат по краката и гърбовете им, има нещо страшно и стихийно В усилията и напрежението на тези неудържими животни.
Професионалистите знаеха много добре как да попречат на Елисън да вземе преднина. Щом се окажеше пръв, конят му започваше леко да галопира и ние знаехме, че причината е или докосване с камшик, или сръгване в корема. Всички яздеха плътно един до друг, колело до колело, кон до кон и в последната обиколка, когато четирите двуколки се скупчиха, ние станахме и закрещяхме като луди, тъй като Елисън Еър водеше с половин глава. Но след една мигновена, рязка маневра две от двуколките го притиснаха отстрани и продължиха, за да финишират с няколко сантиметра преднина. Те взеха първо и второ място, а Елисън излезе трети.