— Синът ми няма да мръдне оттук. Освен ако не докарате полиция — отсякъл Ангъс.
Елисън пламнал, но запазил самообладание (по начина, по който Скоти ни разказа всичко, личеше, че се възхищава от поведението на Елисън).
— Уверявам ви, че там е само Джоузи. Иска да поговори само пет минути със сина ви. Давам ви честната си дума.
Ангъс се колебаел. Скоти и мисис Пири стояли зад него и по всичко личало, че са объркани от учтивата покана и от внимателното отношение на Елисън към тях.
— Моля ви, мисис Пири, убедете ги да дойдат — казал Елисън. — Вие сте майка, ще разберете.
Изглежда, в този момент Елисън бил забравил, че именно той е причината да призоват Скоти в съда като конекрадец. Или просто не се е замислял какво ли изпитва Скоти сред калта на мизерната ферма, застанал на балкона на тази гола къща в очакване да бъде съден като углавен престъпник.
— Да, тя е майка, майка на сина си! — ядосано заявил Ангъс. — На този, когото вие искате да изпратите в затвора! Хайде, омитайте се от земята ми, омитайте се заедно с майчинските си брътвежи!
— Извинете — бързо го прекъснал Елисън, — не исках да ви засегна. Но ако може, елате да поговорите с Джоузи, мисис Пири. Ти също — обърнал се той към Скоти. Никога не го наричаше с името му. — Сигурен съм, че ще уредим нещата във ваша полза. Тримата Пири отново били озадачени.
— Каква полза? — хитро попитал Ангъс.
— Мисля, че ще е по-добре да дойдете при дъщеря ми и тогава ще разберете.
Скоти пръв се усетил какво става и бързо казал ла баща си:
— Не отивай, татко! Това е номер!
Ангъс му наредил да мълчи.
— Защо искате да се срещаме с дъщеря ви? Какво ще е това, което тя може, а вие не можете да ни кажете? — попитал Ангъс.
— Работата е там — казал Елисън, сдържайки се да не избухне, — че дъщеря ми иска да поговори с момчето ви и да му обясни какво означава понито за нея.
— Кое пони? — ядосано попитал Ангъс. — За какво пони ми говорите?
Елисън започвал да губи търпение.
— О, хайде, Пири! Бъдете благоразумен, за бога!
Скоти започнал да се измъква назад, сякаш сега, след като бил разкрил намеренията си, Елисън се готвел отново да го сграбчи. Елисън забелязал Скоти и бързо казал:
— Чакай! Не си отивай! Само минутка, момче!
Може би ако беше казал „Само минутка, Скоти“ и ако беше разговарял приятелски, без да демонстрира господарския си нрав, Елисън щеше да успее.
— Джоузи не може да дойде дотук — обърнал се към Скоти той. — Ето защо си мислех, че ти не би имал нещо против да отидеш при нея.
И направил още една грешка. Не мисля, че Елисън нарочно се е опитвал да бие на чувства. Беше прекалено горд, за да го направи. Просто отправил една молба, но тя била предварително обречена поради много други сложни обстоятелства. На Скоти и родителите му им било ясно, че като ги моли да видят безжизнените крака на Джоузи, Елисън се надява на милост от тези, които най-вече се нуждаят от нея, и на състрадание от тези, които живеят от трохите на човешкото състрадание.
— Няма да отида — рекъл Скоти и отново заотстъпвал назад. — С вас не отивам никъде.
Елисън разбрал, че няма да успее да го помръдне и казал примирено:
— Добре тогава. Аз ще ви го кажа.
— Е — мрачно рекъл Ангъс, — да чуем.
— Предлагам ти да си избереш което пони искаш от дивото стадо — обърнал се Еър към Скоти, — но ако върнеш онова пони…
Скоти бил готов да избяга. Не изчакал баща си и казал на Еър:
— Не искам вашите понита, мистър Еър.
— Ще ви дам и двайсет лири като жест на добра воля — обърнал се Елисън към Ангъс.
— Двадесет лири ли? — повторил Ангъс.
— Не! — изкрещял Скоти на баща си.
— Не слушайте момчето — казал Елисън.
— Вашето пони не е у нас — развикал се Скоти. — Така че няма смисъл да ме молите да ви го върна. Не е у нас.
— Но аз знам, че е у вас — рязко казал Елисън.
— Къде е тогава? Защо не го намерите?
— В края на краищата ще го намерим — мрачно заявил Елисън, — но вие няма нищо да спечелите. Бих искал обвиненията срещу сина ви да бъдат оттеглени — обърнал се към Ангъс той.
— Казва го, за да те подлъже — извикал Скоти.
— Вие как мислите, мисис Пири?
— Синът ми не е откраднал коня ви. Той не е крадец.
— Но вижте какво — замолил се пак Елисън, — това е просто едно пони. Ще получите друго, също така хубаво, а и двайсет лири отгоре. Ще изтегля обвинението си и всичко ще приключи. Бъди разумен, човече. Правя ви много щедро предложение.
Ангъс явно се замислил дали да приеме, но благодарение на някакъв жалък импулс на останала гордост или на това, че погледнал сина си и видял завладяващата го безутешност, той се обърнал и презрително казал на Елисън Еър: