— Няма смисъл да идвате тук с парите и дъщеря си, мистър Еър. Аз не съм като вашите коняри пияници, нито пък синът ми е крадец. Не съм за двайсет лири. Тези двайсет лири не могат да ме накарат да се съглася, че синът ми е престъпник, който краде. Всичко, което притежава синът ми, мистър Еър, си е само негово. Това е то и няма смисъл да се опитвате да ме изиграете. Довиждане, мистър Еър, и проклет да сте с вашите грижи! Довиждане!
Ангъс се обърнал и влязъл в къщата. За миг Елисън останал лице срещу лице със Скоти. Скоти го изгледал смело, но доловил в очите му безжалостна решителност.
— Добре — казал Елисън. — Но господ да ти е на помощ за всичко, което направи на дъщеря ми!
— Нищо не съм й направил! — извикал Скоти след него, като вероятно едва се е сдържал да не се разплаче — нищо, че и той като Елисън Еър бил решен да се бори неотстъпно до самия край.
XI.
И така — от понито нямаше ни вест, ни кост. Опитите на Елисън да си го получи обратно, като попритисне Скоти, пропаднаха. А ако Скоти наистина го беше скрил, то Колинз не успяваше да го намери. Аз пък не можах да открия сухо място, където Скоти да го е прекарал отвъд реката. Покрай брега от страната на Еърови имаше много следи от копита — нали дивото стадо ходеше на водопой, но това беше всичко. Аз обаче открих на брега от страната на Скоти едно заградено надве-натри местенце, в което явно бе държан кон — имаше доста конски изпражнения. Но обикаляйки все по-навътре из саваните, разбрах, че търсенето ми е безнадеждно, тъй като Скоти не би държал понито на едно място, особено някъде наблизо.
Татко знаеше за похожденията ми — Том му беше казал — и ме попита дали съм открил нещо.
— Нищо — отговорих му аз. Не му казах за онова местенце.
— А срещал ли си малкия Пири?
— Само в училище, днес. — Беше понеделник.
Татко все още не беше разговарял със Скоти и ни каза, че няма намерение да го прави засега. Ангъс Пири беше идвал в града, за да разкаже на татко за посещението на Елисън Еър. Същия ден Елисън минал покрай кантората на татко и го помолил да убеди Пири да приеме предложението му.
— Елисън ми заяви, че не иска да действа по съдебен ред — каза ни татко по време на вечеря, или по-скоро го каза на мама. — Искал да уреди въпроса бързо и лично, без повече разправии.
— И ти какво му отговори?
— Наложи се да му заявя, че е трябвало да мисли за това още в началото, вместо да заплашва Пири със съд.
Татко не сметнал предложението на Елисън за уместно. То не вървяло по две причини.
— Предложението предполага вината на момчето, което, разбира се, е неистина. И второ, предлага се парично възнаграждение, за да бъде призната вина — а дори момчето да е виновно, това не е честна постъпка.
Думите му означаваха, че делото щеше да се състои.
— Ами Страп? — попита Том.
— Той отказа да изтегли обвинението — отговори татко.
— Казах ви, че ще откаже — обади се Джийни.
— Страп заяви, че Еър е направил на Пири едно щедро предложение. Щом се отказват, той нямал друг избор освен да поддържа обвинението.
Междувременно търсенето на понито продължаваше, но до сряда когато беше заседанието на местния ни съд, така и не успяха да го открият. Този съд беше най-нисшата инстанция в съдебната система на щата ни. Делата се разглеждаха по бързата процедура, в зависимост от обвинението и уликите. Един вид съд за малолетни, но сериозният му състав през този ден подсказваше за нещо по-особено от обикновено. Страп беше съобщил, че ще призове трима свидетели. Татко бе решил да няма свидетели и да действа според случая.
— Всичко, което мога да направя, е да ги накарам да загубят, използвайки техните доказателства — каза татко. Ето защо той нямаше нужда от Скоти в съда. Въпреки всичко той накарал Ангъс Пири да доведе сина си в къщи рано сутринта. Тръгнахме за училище и оставихме Скоти да седи на стъпалата на предната тераса — беше със сиви панталонки, риза, дори и връзка и с онези обувки с дебелите подметки. Изобщо — готов за съда.
Татко отишъл в кантората си заедно със Скоти и въпреки че не ги видях, можех да си представя как са изглеждали. Татко беше стегнат, нисък мъж, доста набит и винаги гледаше право пред себе си, когато вървеше. Скоти също бе доста набит, но имаше необичаен вид в отчайващо странното си облекло. И тъй като татко не можеше да разговаря с деца, или по-скоро не умееше да го прави, ние всички се питахме какво ли са си приказвали със Скоти. Оказа се, че всичко, което са си говорили по пътя, било от съществена значение и татко изкопчил от Скоти много повече, отколкото всички ние заедно със собствения му баща. Вероятно силата на татковата честност бе покорила или респектирала Скоти. Каквито и чувства да изпитваш към татко, едно беше сигурно — на него можеше абсолютно да се довериш. И Скоти явно му се беше доверил.