Така или иначе Скоти не отиде в съда. Това бе необичайно — татко му бе наредил да не припарва там, Изпратил го на училище и му казал да се яви в съда само ако полицаят Пит Питърс дойде да го извика с призовка.
— С никой друг да не тръгваш! — предупредил го татко.
Местният съд и полицията заразпитваха доста грубо къде е Скоти. Защо не е в съда? Защо адвокатът му мистър Куейл не го е довел? Може би момчето се укрива? Не? Тогава къде е? Не желае ли мистър Куейл полицията да го доведе?
Седях най-отзад (не отидох на училище), но знаех как да се скрия (не бих изпуснал възможността да видя какво ще се случи, ако ще да е за това, че после трябваше да защитавам всичко, казано от изключителния ми баща). Дори момчетата не вярваха, че татко има шансове да отърве Скоти. Но татко беше в спокойното си сдържано настроение, макар да бе рязък.
— Не намира ли съдът, че все още присъствието на момчето не е необходимо? — започна татко. — Смятам, че при тези обстоятелства е по-добре, ако то не знае за опитите на ищеца да го опетни.
Ето така започна татко, но главният съдия веднага го прекъсна. Забелязах как демонстративно го прекъсна тъкмо когато Елисън Еър влезе в залата. Направи го така, сякаш искаше да смае Елисън Еър с решимостта си да усмири баща ми. Това, разбира се, можеше да се очаква от съдията Крос (наричахме го Крос Мазния, тъй като беше пенсиониран адвокат, ипотекирал много местни ферми, който винаги се опитваше да осъществи близост с богаташи като Елисън Еър). Другите двама съдии се казваха Джимпсън и Джардин, но те не бяха важни, тъй като не бяха юристи (единият беше политик, другият — инспектор) и никой, не само татко, не им обръщаше внимание. Странно, но татко понесе забележката на съдията доста спокойно.
— Просто не желая момчето да чуе с какви думи е описано в обвинението — каза той.
Последва протест от страна на мистър Страп, полицейския пълномощник.
— Е, добре. Тогава ще го формулирам другояче — каза татко с преднамерена сдържаност. — Ако момчето загуби делото, с удоволствие ще ви го доведем. Щом желаете това.
— Това не е въпрос на желание, мистър Куейл — ядосано заяви мистър Крос. — Законът го изисква, Момчето трябва да е тук. И вие го знаете.
— При някои обстоятелства, ваша милост, се допуска непълнолетният обвиняем да отсъства при разглеждане на делото.
И с помощта на юридическата литература и бележките си, татко приведе половин дузина примери от австралийската съдебна практика, като започна чак от времето на колонизацията, когато синът на някакъв губернатор и няколко други синове на влиятелни граждани били избавени от неприятностите при излагане на обвинението. Татко цитира убеждението на някои съдебни заседатели, че в определени случаи присъствието на обвиняемия е вредно за него. Трябва да се правят изключения и така нататък, и така нататък…
— Добре, добре — нервно го прекъсна мистър Крос, докато татко повтаряше с доста високомерен тон тези примери на австралийски „изключения“ при дадени обстоятелства.
— Да смятам ли, че предложението ми ще се има предвид от уважаемия съд? — настоя баща ми.
— Да, ще се има предвид, мистър Куейл — раздразнено му отвърна мистър Крос.
Знаех, че започнеше ли по този начин — а именно, заставяйки съдиите да се защитават, — татко се залавяше с нещо, от което не само че нямаше да се откаже, но щеше да става все по-нападателен и по-нападателен. И преди бях наблюдавал подобни ситуации, тъй като татко ме насърчаваше да посещавам съда, но не заради него, а за да видя как се прилагат законите. Искаше му се и аз да стана юрист, но стана така, че като свидетел на човешките мъки, драми, нещастия и безпътици, аз си извлякох други поуки. Станах писател, а Том, с неговото остро чувство за справедливост, реши да върви по стъпките на татко.
— Мистър Страп — попита съдията, докато татко чакаше, — настоявате ли момчето да присъства!
Страп беше много едър мъж и винаги носеше идеално чисти бели ризи. Понякога си слагаше папионка. Гледаше татко така, сякаш не виждаше как би се спасил от чудатостите на този вятърничав англичанин.
— О, мисля, че засега можем да разрешим на този див млад закононарушител да не присъства — каза Страп с малко пресилена непринуденост.
Татко изведнъж удари по масата.
— Ваша милост! Ако бях нарекъл този адвокат… — Помислих си, че ще каже „дебело прасе“, но татко каза: — … „юридически лицемер“, той би протестирал решително. Нали така, мистър Страп?