— Да.
Страп възрази — въпросите били в рамките на някакви предположения, но татко отхвърли възражението, запитвайки съда какво предположение има във въпроса за служебния дълг на полицая. Председателят на съда само кимна припряно.
— Защо отидохте точно във фермата на Пири, сержант Колинз? Подчертавам — точно там?
— Казах ви вече. Защото си помислих, че понито може да е там — язвително отговори Колинз.
— Не, не. Имам предвид, вие отидохте във фермата, за да изпълните служебния си дълг или защото мистър Елисън Еър ви нареди да отидете?
Страп стана прав и решително възрази на този въпрос. Председателят на съда каза на татко, че превишава правата си.
— Не можете да задавате такива въпроси, мистър Куейл, така че не се и опитвайте.
Видях, че татко пламна от гняв.
— Без съмнение мога и ще ги задавам — рязко отвърна той. — В този съд аз имам право да задавам всякакви въпроси във връзка с делото, а сержант Колинз е в правото си да ми отговаря. Мога да го попитам дали е глупак, ако това е във връзка с делото, и той може да ми отговори с „да“ или „не“ — както желае. Въпросът ми към сержант Колинз е във връзка с делото и вие ще разберете защо. Ако сержант Колинз смята, че е изпълнил служебния си дълг и нищо повече, нека да го каже. Само това исках да знам.
— Добре, добре — обади се председателят на съда. — Но ми звучи някак странно.
— Тогава ще попитам без заобикалки, за да разберат всички — ядосано заяви татко. — Служебният дълг ли ви повели да се отправите веднага към фермата на Пири, щом разбрахте, че понито на Еър е изчезнало?
— Да — отговори Колинз.
— Така. Преди няколко месеца сержант Колинз, изчезна друго пони — понито на обвиняемото тук момче Скот Пири. Вие знаехте за това, нали?
— Знаех.
— А как узнахте за това?
— Мистър Пири дойде и ми съобщи.
За пръв път чух, че Ангъс Пири е ходил в полицията след изчезването на Таф — и за какво ли е отишъл… Сигурно не беше казал и на Скоти.
— И когато мистър Ангъс Пири дойде и ви съобщи, че понито на сина му е изчезнало, вие веднага ли хукнахте към фермата на Елисън Еър, за да го попитате къде е понито?
Сержант Колинз сгреши, като допусна да му проличи, че е объркан.
— Но защо да ходя там? — попита той.
— А защо пък да не отидете? — настоя татко.
— Защо да не отида ли?
— Да, защо не? Нали хукнахте веднага към Пири, когато разбрахте, че понито на Еър е изчезнало. И попитахте семейство Пири къде е понито. Дори мистър Елисън Еър е бил с вас. И тъй, защо не отидохте у Еърови, щом разбрахте, че понито на Скот Пири е изчезнало?
— Това би било смешно, мистър Куейл, сами разбирате.
— Не, не разбирам. От гледна точка на служебния ви дълг има ли някаква специална разлика между мистър Еър и мистър Пири? Вашето чувство за дълг дали не предпочита единия пред другия, а?
— Не, разбира се, че не.
— Обяснете тогава противоречивото си поведение, сержанте. Аз лично не мога да си обясня как един служител на закона може да се държи по този начин.
Очаквах, че Колинз ще се хване за това, че Скоти е бил подозрителен заради случката по време на изложбата, но дори и да се готвеше да го каже, татко не му даде възможност.
— И още един въпрос, сержант Колинз. Вие казахте, че сте възнамерявали да върнете понито на законните му собственици — семейство Еър?
— Да… — вече предпазливо отговори Колинз.
— Бихте ли ми казали, моля, как щяхте да разберете, че понито е именно понито на мистър Еър?
— Че чие друго би било при тези обстоятелства?
— Например изгубеното пони на момчето — при тези обстоятелства!
— Е да, но това беше малко вероятно.
— Аха. Значи, малко вероятно… — Татко стана от масата и се приближи до подиума, където седеше Колинз, нещо необичайно за него (струва ми се, че това дори не беше позволено).
— Вие не намерихте понито във фермата на Пири нали?
— Не.
— Така. А сега, сержант Колинз, без да забравяте клетвата си, бяхте ли ми казали дали някога сте виждали понито на Еър? Без значение кога — преди или след кражбата? Виждали ли сте го някога?
— Не, не съм.
— Значи, не сте го виждали. Дори и на изложбата?
— Не.
— И въпреки това казвате, че ако бяхте намерили пони във фермата на Пири, щяхте да решите, че то е понито на мистър Еър — нищо, че не сте го виждали преди? Така ли е?
— Да, но при въпросните обстоятелства това бяха справедливи предположения — както сам бихте се изразили, мистър Куейл. При въпросните обстоятелства… — Колинз губеше търпение и проявяваше интелигентност.
— За вас може и да са били предположения, сержанте, но мога да ви попитам следното: ваше право ли е да решавате кой е притежателят? Като служител на закона вие нямате право да решавате, че дори връзката, която нося, е моя, нали така? А вие играете ролята на арбитър, на съдия на законите!