Тогава проумях, че татко постигаше целта си, защото и мистър Страп, и сержант Колинз не бяха сигурни в себе си. Знаех, че и двамата не бяха толкова глупави и беззащитни, както изглеждаха сега в съда, и ми стана жал за тях, тъй като Елисън Еър ги бе насадил в положение, което явно не им се нравеше. Но от друга страна, не осъждах татко, че напълно се възползва от липсата им на убеденост, защото въпреки всичко нещата вървяха натам, че те щяха да бъдат евентуалните победители — независимо дали истински се интересуваха от това… Ето че Страп отново излезе с възражение.
— За бога — започна той, ставайки от мястото си, за да прекъсне татко, — адвокатът на обвиняемия изложи становището си и макар да звучеше убедително, то не променя с нищо съществено хода на делото. Не сме се събрали да обсъждаме служебните задължения на сержант Колинз!
Татко възприе думите му като предупреждение и преустанови нападките си срещу Колинз. Председателят на съда също се намеси.
— Така е, мистър Куейл — нервно каза той. — Вие изложихте становището си. Имате ли някакви конкретни въпроси към сержант Колинз вместо тези прикрити намеци?
— Не, мисля, че нямам — отговори татко със спокоен, но и многозначителен тон.
Колинз скочи от мястото си като човек, който само гледа да се измъкне от цялата тази глупава каша, но татко отново го спря.
— Един момент, тъкмо ми дойде на ум да ви попитам, сержант Колинз! Какво направихте, за да намерите понито на Скот Пири, след като ви бе съобщено, че е изчезнало — най-вероятно откраднато!
— Не можех да направя кой знае какво. Обадих се в полицейското управление в Лайа и Мънду и го помолих да го имат предвид. Поставих обявление и на таблото в полицията, и в общинския обор за намерен добитък.
— Ясно. И не попитахте ли нищо мистър Еър?
— Казах ви, че не съм ходил у Еърови — прекъсна го Колинз.
— Значи, дори не отидохте у мистър Еър, за да го помолите учтиво да поогледа дивото си стадо от уелски понита и да провери дали понито на Пири не се е върнало случайно при тях?
— Не, не отидох.
Татко вдигна отчаяно ръце и каза:
— Жалко… — сви рамене и зачака да извикат следващия свидетел. Той беше Скитър Биндъл, един от пастирите на Еър — този, който беше забелязал някаква дребничка фигурка да преплува реката в нощта преди изчезването на Бо. Той разказа как кучето му надушило някакво момче — и как то скочило във водата. И как, дяволчето му с дяволче, се гмуркало като риба, докато стигнало отсрещния бряг. Мистър Страп го попита дали познава Скот Пири. Да, бил го виждал. А смята ли, че момчето в реката и Скот Пири са едно и също лице?
— Мисля, че да — каза Скитър.
Татко имаше най-различни тактики, които прилагаше в съда. Понякога като че ли изобщо не слушаше, а понякога обръщаше прекалено внимание на хода на делото. Именно така се държеше и сега. След горчивия опит на Колинз, Скитър беше готов за атаката на баща ми. Татко го респектираше с подчертаното си внимание към всяка негова дума. Скитър щеше да е следващата жертва.
Първият въпрос, който татко му зададе, бе:
— Какъв цвят е косата на Скот Пири, мистър Биндъл?
— Не знам. Май че е светлокафява.
— Кестенява може би…
— Защо, червеникава ли е? — попита Скитър.
— Да, червеникава е.
— Аха, малко червеникава…
— Уверен сте, така ли?
— Да.
— А знаете ли колко момчета има в Сейнт Хелън, които са на тринадесет години, имат червеникава коса, плуват като риби и са истински малки дяволчета!
— Не.
— Е, и аз не знам, но можех да доведа поне половин дузина. Кое точно ви накара да си помислите, че това момче е Скот Пири?
— О, нищо по-специално. То просто приличаше на него.
— Ясно. А имаше ли тиранти?
Скитър вдигна поглед нагоре.
— Не знам. Може и да е имал. Не видях.
— Вижте какво, мистър Биндъл, опитвам се да ви помогна да бъдете по-точен, но вие, изглежда, нямате такова желание. Щом не сте видели има ли тиранти или не, вероятно не сте били много близо до него.
— Бях доста наблизо, но не забелязах има ли тиранти, или не!
— Не сте забелязали… Какво забелязахте тогава? Посочете един-единствен, какъвто и да е неопровержим белег, който да убеди всички ни, че това е бил Скот Пири, тринадесетгодишен, малко дяволче с червеникава коса!
— Трудно ми е да избера един-единствен белег — смело каза Скитър. — Но това беше той!
Татко сякаш бе изгубил интерес, но въпреки това продължи да обърква разказа на Скитър. Като видя, че е успял да изнерви всички съдии, той се обърна с гръб към Скитър и най-неочаквано заяви на председателя на съда: