— Ако обвинението се обосновава на уликите, които чухме дотук, смятам делото да бъде разгледано от по-висша инстанция, а засега да се отложи. Това е просто смешно! — Татко хвърли молива си върху масата и седна.
Но председателят кипеше от яд. Обърна се към баща ми и му каза да излиза с подобни предложения само в определеното за тях време.
— В противен случай ще навредите на защитата си, мистър Куейл.
Татко не му обърна внимание, а съдиите освободиха Скитър.
Последният свидетел беше Алън Смит, инспекторът на щата по каналите и реките, специалист по напояването и наводненията, който идваше в Сейнт Хелън веднъж месечно вече двадесет години и беше уважаван от всички собственици на ферми край реката. За тях напояването беше много важно, а Алън Смит решаваше колко вода ще получат през сухите периоди. Всички в града го почитаха и обичаха. Смит беше висок, слаб, мургав, съсухрен и набръчкан мъж, с посребрена коса и мустаци.
В отговор на въпросите на Страп той каза, че познава Скот Пири, тъй като е бил във фермата на Пири, за да му даде съвети във връзка с отводнителните канали. Познавал момчето добре. Значи, кажеше ли, че е видял момчето, почти беше сигурно че това е бил Скоти. Кога е видял за последен път Скот Пири? Видял го за последен път сутринта след открадването на понито на Еър (посочена беше и датата), в пет часа сутринта, близо до брега на голямата река откъм страната на саваните. Момчето яздело пони на върха на сухия речен бряг. Смит го поздравил високо, но като го чуло, момчето забило пети в хълбоците на понито, запрепускало по брега и те изчезнали в саваните.
— И вие сте сигурен, че това е бил Скот Пири? — попита Страп.
— За съжаление да — сдържано каза Алън Смит. Е, това беше то! Чудех се как ли ще се оправи татко с такова неопровержимо доказателство от такъв авторитетен човек!
— Та, мистър Смит — започна татко, — вие сте станали рано въпросната сутрин. Какво сте правили на брега на реката?
— Редовно оглеждам всички брегове, за да проверя дали не са разядени от ерозия — правя го всяка година.
— Ясно. Вие сте специалист по водните ни източници, нали?
— Да.
— Цял живот проучвате реки, канали и така нататък?…
— Да. Вече тридесет години.
— Смятате ли, че човек с една-две годишна практика може да се смята за експерт във вашата област?
— Не. Необходими са много повече години, за да се научи това, което знам сега.
— Разбирам. Вие сте за задълбоченото изучаване на нещата и затова сте отличен експерт, нали така?
— Е, да.
— Един любител, колкото и да е умен той, не би могъл да знае колкото знаете вие. И вероятно би направил сериозни грешки?
— Да, разбира се. Но откровено казано, не виждам какво имате предвид.
— Ние също — въздъхна Страп. — Но вече свикнахме, мистър Смит, така че бъдете търпелив с моя противник.
— Ето какво имам предвид, мистър Смит. Вие експерт ли сте например по понита?
— Не.
— А в разпознаване на малки момчета?
— Едва ли.
— Фактически вие сте дилетант и в двете области и следователно можете да допускате грешки, нали така?
— Ако така поставяте въпроса, да.
— Вие казахте, че сте видели момчето Скот Пири на пони във въпросната сутрин?
— Да.
— И той побягнал (цитирам ви), когато чул поздрава ви?
— Да.
— А как разбрахте, че е побягнал?
— Беше очевидно.
— Като дилетант в областта на детското поведение вие твърдите, мистър Смит, че в пет часа сутринта, и то доста отдалеч, можете да прецените как точно се държи едно момче?
— Но то беше очевидно.
— А, ето че се приближаваме към целта. Изглеждало очевидно. Добре ли видяхте понито, мистър Смит?
— Да, много добре.
— Подстригана ли беше гривата му?
Смит се позамисли:
— Мисля, че не.
— А опашката му беше ли подстригана?
— Мисля, че не.
— Значи, момчето побягна, а понито побягна ли с желание, или не?
— Не мога да ви кажа, защото току-що ме предупредихте, мистър Куейл, че не съм експерт в областта на детското поведение. Как тогава да преценя поведението на един кон!
Последва смях, но татко само кимна.
— Разбирам ви. Вие сте честен човек, мистър Смит, и аз ценя това. Значи, сигурен сте, че видяхте момчето?
— Да.
— И понито?
— Да.
— Кое пони? — рязко го прекъсна татко с необичайна разпаленост.
Мистър Смит премигна със сивите си очи.
— Ами — каза той — едно от понитата на мистър Еър.
— Но моля ви! — нетърпеливо се обади татко. — Важното е кое пони точно! Вие знаете, че обвиняват момчето в кражба на пони от мистър Еър. Това пони, което видяхте, откраднатото ли беше?