— Не искам на верандата — каза Джоузи. — Остави ме тук.
И тя посочи купчината траверси. Елисън я вдигна (Джоузи беше с бричове) и я постави да седне върху траверсите. И както винаги, щом се увери, че там й е удобно, се оттегли встрани, за да не си мислят, че тя има нужда от помощта му — Джоузи се дразнеше от това.
Не знаех накъде да гледам, но забелязах, че Джоузи не сваля погледа си от Скоти и Таф. Таф явно го почувства, защото веднага щом видя, че е седнала, тръгна към нея — любезен, но нагъл жест. Скот го дръпна към себе си. Но стана явно, че понито иска само да се приближи до нея и той го пусна да отиде, без да се отделя от него и без да пуска юздата му. Джоузи и Скоти бяха лице срещу лице. Джоузи се владееше най-добре от всички нас — останалите бяха и объркани, и смутени. Тя се обърна към Скоти и каза, както винаги бавно и отчетливо:
— Искам само да ти се извиня, че бяхме взели по погрешка понито ти. Не знаехме, че е твоето… — После замълча. Таф я побутваше с носа си, а тя гальовно притискаше лицето си до муцуната му. — Това е всичко.
Скоти явно не можеше да се осъзнае.
— Сигурно не сте знаели — каза той.
— Той беше диво пони, когато го докараха заедно с другите — продължи Джоузи. — Ако знаех, нямаше да взема него. Съжалявам. Това е всичко. Съжалявам.
Скоти се беше изчервил и явно не знаеше какво да отговори.
— Ти не си виновна — продума най-накрая той. — Той е виновен. — И Скоти заби пръст в ребрата на Таф.
— О не, не е виновен — убедено каза Джоузи, сякаш увереността й бе абсолютно неуязвима. — Просто така се случи.
Понито я гризеше по ръкава. Без да продума, Скоти й подаде юздата. Сега беше моментът Джоузи да се овладее. И тя го направи възхитително. Трябваше да преодолее мисълта, че има всичко така, както Скоти бе преодолял мисълта, че няма нищо. И тя успя.
— Виждаш ли — веднага каза Джоузи. — Това е Бо. Защо не го доведеш в Ривърсайд някой път? Някоя събота или неделя? Ако не ти се вижда далеч…
Скоти се беше сковал от смущение. А може би и от възхищение — та нали двамата бяха равни пред понито. Неговата мъка се оказа и нейна. А победата отвори очите на Скоти и той прозря колко разочарована бе Джоузи от поражението си.
— Не съм искал да ти взема понито — рече Скоти. — Но бях сигурен, че това е Таф. Щом го видях и го познах.
— Сега вече няма значение — каза Джоузи, сякаш бе решила да не се разстройва, макар едва да се владееше. — И все пак ела с него някой път, а? Можем да го поразходим из поляните…
Скоти се огледа, сякаш търсеше помощ. Но кой ли можеше да му помогне? Не знаеше какво да отговори. Погледна Елисън Еър и го попита:
— Може ли да идвам?
— Разбира се. Нали за това те помоли Джоузи.
— Добре тогава. Ще дойда някой път, когато съм свободен.
— Обади ми се по телефона и аз ще те чакам — каза Джоузи.
— Пири нямат телефон, Джоузи — каза високо Том, укорявайки я, че не знае.
— О! — Джоузи се огледа наоколо, като че ли се чудеше как ли живеят тук без телефон. — Кит, ти имаш телефон. И можеш да ми се обадиш вместо него.
— Разбира се.
— Ела другата събота — настояваше Джоузи.
Скоти заби босите си пръсти в земята и верен на упорития си нрав, каза:
— Не, няма да дойда. По-другата събота мога да дойда, ако искаш…
Джоузи разбра, че насреща й стои равностоен по упорство противник и престана да настоява. Мисис Пири излезе от старата къща с кана цитронада и няколко чаши на тенекиен поднос.
— Ще ви освежи — каза тя. Беше си сложила и брошката „Ейлийн“. — Искате ли да влезете вътре?
За миг светът, в който живееше мисис Пири, стана и наш свят. С присъщата сдържана вежливост Елисън й отговори:
— Много любезно от ваша страна, мисис Пири. Но тук навън е много приятно.
После взе една чаша, Джоузи го последва и каза:
— Благодаря ви, мисис Пири. — Произнесе го със самоуверения си „ривърсайдски“ тон.
Блу взе третата чаша, заливайки ръкава си с цитронада. Ние тримата ги гледахме как изискано и бавно отпиват от чашите си. Мисис Пири не помръдваше — наблюдаваше ги, но и беше унесена в някакви свои мисли…
— Много ви благодаря, мисис Пири — каза Елисън и й подаде празната чаша.
Градското й изражение подсказваше, че тя не бе нито с тях, нито против тях. Нито пък се отличаваше от тях. А Елисън и Джоузи чак сега започнаха да проумяват къде се намират и какво всъщност означава това парче неплодородна земя. Мисис Пири и роклята й го показваха твърде красноречиво.
— Донесох ти и няколко чувала със сено за понито — обърна се Елисън към Скоти. — Блу ще ти ги даде.