Да си призная, прилича ми малко на акта на загубване на девствеността.
Но какво става, ако не прекараш страхотно? Ако всъщност вечерта се окаже пълно разочарование и докато всички останали изглежда ще се взривят от веселба, ти не спираш да си мислиш „За какво е всичката тази дандания?“ и се тревожиш, че сигурно нещо с теб не е наред.
(Сега, като мисля за това, наистина ми прилича на загубване на девствеността.)
Освен това имам смътното подозрение, че всеки тайно си мисли същото. Няма значение дали танцуваш в редичка на Трафалгар Скуеър, дали пиеш в нюйоркски нощен клуб или беснееш на някой плаж в Гоа. Милиони хора по целия свят в тази нощ се преструват. Прилича на някаква гигантска конспирация.
Така че сега, час по-късно, докато гледам една много пияна Мария Антоанета, която обсипва с ласки лицето на Елвис, отново решавам, че може би теорията ми е напълно погрешна и всички останали наистина се забавляват. Може би само аз съм си виновна и съм единствената странна птица тук.
Намирам се в една от огромните барокови къщи в Челси. Интериорът прилича на снимка от лъскаво списание: в мраморния хол има съвършено коледно дърво, буйно пламтящ огън в камината и огромна тераса, която се простира като продължение на величествената приемна, украсена с хиляда премигващи вълшебни лампички.
Купонът тече с пълна сила. Още при пристигането си Фиона връхлита върху Дан — нейно бивше онлайн гадже от сайта „KindredSpiritsRU“, който я преследваше в киберпространството, а сега я хваща за заложница в ъгъла на кухнята. След няколко неуспешни опита за разговор, ето ме и мен — седя сама в дневната, без да познавам никого, и се опитвам да изглеждам спокойна и безгрижна. Пълен непукист.
Все пак човек не може много дълго да се преструва, че изпраща есемеси, нали?
Забелязвам, че пред мен минава табла с чаши, пълни с шампанско, грабвам една и изпивам половината на екс.
— Жажда ли ви мъчи? — смее се закачливо сервитьорът със силен азиатски акцент.
— Нещо такова — усмихвам се, благодарна че виждам поне едно приятелско лице. Дали да не завържа разговор с него? Но преди да измисля тема, той вече е отминал.
Изгълтвам остатъка от шампанското и оглеждам стаята, за да открия някого, с когото да поговоря. След като съм тук, наистина се опитвам да вляза в атмосферата и да прекарам добре, но въпреки всичките си усилия засега не се справям добре. Убедена съм, че облекло не ми помага особено. Аргументът на Фиона, че всички ще бъдат костюмирани и че аз ще се „смеся“ с тълпата се оказа не особено сполучлив — може би заради факта, че бях облечена в плътно трико от глава до пети и чифт мъхести ушички.
Дори не искам да мисля за мустаците, които тя нарисува с молив за очи върху лицето ми. Нито за факта, че настоя да си сложа и опашка, която направи от гирлянд.
Точно се чудя откъде и как да взема още една чаша шампанско, преди да умра от неудобство, че всеки ще види задника ми, когато Фиона се появява откъм кухнята.
— О, господи, извинявай! — въздиша тя. — Не можех да се измъкна. Той настоява, че сме били сродни души.
— Аз мисля, че излязохте само веднъж на среща и ти каза, че било ужасно?
— По-лошо от ужасно! — Фиона прави кисела физиономия. — Каза ми, че не пие, не пуши и все още е девствен!
— Значи ще бъдете перфектната двойка — добавям развеселено.
— Да бе, точно така — отвръща засегнато тя. — Продължава да ме убеждава как профилите ни съвпадали 99% и не можел да разбере защо не искам да излизам с него, след като компютърът казвал, че сме родени един за друг…
Прекъсва ни висок креслив смях и двете се обръщаме, за да видим ято шумни момичета навън на терасата. Всички са по жартиери, мрежести чорапи и съблазнителни корсети, всички пият шампанско и са наобиколили мършава блондинка с конска физиономия, облечена в червен костюм на дявол.
— О, я виж! Това са Пипа и останалите! — Фиона е доста изненадана. — Сигурно не знае, че съм тук.
Оглеждам компанията и ме обзема съмнение. Всъщност никога не съм срещала Пипа, но тя ми изглежда от онези хора, за които не съществува нищо друго, освен тях самите, а това включва присъствието на Фиона на това парти.
— Е, има толкова много хора, навярно не ме е видяла — продължава бодро моята приятелка, макар и не особено убедително. — Хайде, ела да те запозная, направо ще се влюбиш в нея!
И преди да успея да протестирам ме хваща за ръката и ме избутва ентусиазирано навън.