И за теб също, довършвам наум.
— Тя нямаше нищо предвид, просто така си говори. Малко е свенлива, това е всичко — отбранително обяснява Фиона.
— Свенлива? — повтарям и не вярвам на ушите си. — Ако Пипа е свенлива, значи аз съм Лейди Гага.
Обръщайки се към сервитьор с табла, пълна с чаши шампанско, Фиона се прави, че не ме е чула.
— Две чаши, моля.
— Аз не искам, мисля да се прибирам — прекъсвам я.
С двете чаши в ръце тя се обръща към мен, разплисквайки шампанското.
— У дома? — възкликва възмутено. — Не може да си ходиш вкъщи! Все още не е настъпило полунощ! Ще пропуснеш броенето!
— Точно затова — усмихвам се унило.
Тя изглежда така оклюмала, че ме пронизва вина. Грешката, че не ми е приятно на това парти, не е нейна. Опитвам се колкото мога, но разбитите сърца и новогодишният празник не вървят ръка за ръка.
— Съжалявам. Извинявай, но не мога да си представя момента, в който ще трябва да намеря някого, когото да целуна в полунощ.
— Можеш да целунеш мен — предлага тържествено тя, — но не по устните.
— Благодаря ти, много мило от твоя страна. — Но в думите ми има фалшива благодарност. — Обичам те, но не чак толкова много.
— Всичко е наред, ще успея да преглътна това, че ме отблъскваш! — тя заравя носа си в чашата. — Хайде, Тес, остани и пийни още нещо — започва да ме убеждава, като размахва чашата под носа ми. — Да се накъркаме и да се посмеем!
В миналото, когато сме се напивали заедно, винаги ми е ставало по-добре — до махмурлука на другия ден, разбира се, но гази вечер сърцето ми просто не иска. Не ме изкушава дори безплатното шампанско.
— Друг път — казвам, клатейки глава.
— Но нали е Нова година! Освен това няма да си хванеш такси — продължава да спори тя. — Налага се да останеш.
Точно в този момент виждам светлините на едно такси, което спира отвън и двойка закъснели гости се измъкват от него на тротоара. Идеално: ето го и моя транспорт за бягство!
— Сега слушай, заповядвам ти да се веселиш и да се напиеш — инструктирам я аз, като я прегръщам, преди да успее да протестира. — А между другото, мисля, че Хенри Осми не откъсва очи от теб — посочвам към другия край на залата, където един мъж, облечен с бухнали копринени шорти, барета от изкуствена кожа и голяма рижа брада, залепена върху лицето, гледа към нас.
— Същото са казали и на Ан Болейн, а виж какво й се е случило — муси се тя, допива чашата си и поглежда към моята.
Сетне обръща поглед към него.
Той й намига.
— Е, може би си заслужава да загубя главата си — решава се Фиона и понеже забелязвам, че гълта корема, я оставям да започне флирта, а аз изтичвам навън, за да хвана таксито.
4.
— Бълхарник, вкъщи съм!
Има едно хубаво нещо на Нова година — всички са толкова заети да празнуват, че градът е празен и няма никакво движение, така че се прибрах за нула време, затръшнах вратата зад себе си и изух обувките си с облекчение.
Господи, колко е хубаво да си у дома! Влизам направо в кухнята и все още обута с клина, слагам чайника. Тук цари невъобразим хаос, но е ред на Фиона да мие чинии и да чисти. Нямаме мляко, разбира се, но осъзнавам това, едва когато отварям хладилника и виждам празната бутилка.
Казвам празна, обаче в нея има съвсем мъничко, оставено от милостивата Фиона, която винаги прави така, за да не бъде обвинена, че го е изпила до капка.
— Стига де, виж, има още малко — оправдава се тя, когато я обвиня, говорейки за няколкото капки на дъното.
Хвърлям бутилката за рециклиране и търся нещо в бюфета, за което не е необходимо мляко. Има цяла купчина билкови чайове, но те не са за пиене, а за показване. Фиона ги вади, когато има гости и прави малка виртуозна демонстрация с тях, с ароматизираните свещи и специалните сладка, които получи заедно с кошницата — подарък от „Fortnum&Mason“ преди четири години за Коледа. Веднъж почти щях да отворя едно по погрешка, когато сладкото от ягоди свърши.
Никога няма да забравя този случай. Тя буквално прелетя през кухнята със своето копринено кимоно като героиня от филма „Тигър и Дракон“ и с вой измъкна мармалада с коняк и бъз от ръцете ми, точно преди да бръкна с ножа под капачката. Не се преструвам, наистина се уплаших.
О, я чакай, какво е това? Зад настойката от коприва и репей забелязвам една бутилка, която ми прилича на…
Моята текила за спешни случаи.