— О, да, и аз мислех да ти кажа…
— Друг път — спира ме тя.
— Е, какво искаш да ми кажеш?
— Срещнах един човек — признава нервно Фиона.
— Но това вече го знам — отвръщам, чувствайки едновременно облекчение и известно самодоволство. — На курсовете за обучение на кучета — добавям, хвърляйки поглед към Талула. Клекнала върху коляното на Фиона, тя се обръща към мен и ме гледа. Никога не сме се срещали с нея очи в очи.
— Всъщност е повече от това. — Фиона спира да гали Талула, за да протегна ръката си към мен. Мърда пръстите си.
По-точно мърда единия си пръст.
В полумрака на таксито виждам нещо да проблясва.
Чакай, чакай… Взирам се по-внимателно. Това не е ли…?
И точно в мига, в който виждам един голям блестящ диамант да блещука на пръста й, я чувам да крещи:
— Сгодена съм!
39.
Ако имах бутон за отнемане на звука, сигурно щях да го използвам, защото следващите няколко минути всичко, което мога да чуя, са високочестотните звуци, които аз и Фиона издаваме, пищейки и възклицавайки „О, боже мой, не мога да повярвам!“ почти на границата на оглушаването, подкрепени от по-ниските вокали на лаенето на Талула.
Горкият шофьор. Не знам дали тъпанчетата на ушите му са оцелели при тази гюрултия.
Накрая, с пресъхнали гърла и изтощени от викане, двете спираме като онези кукли, които се навиват с ключе и падаме изтощени върху облегалката на задната седалка в таксито.
— О, боже, не мога да повярвам! — казвам за милионен път, гледайки я е изумление.
— И аз все още се пощипвам — признава тя е усмивката на луда, стискайки пръстена. — Не е ли красив?
Не мога да отговоря. В главата ми се блъскат милион въпроси: Кой? Как? Къде? Дори не знам откъде да започна.
Така че си поемам дълбоко въздух.
— Добре, първо да се успокоим.
Така. Някой тук трябва да се вразуми, иначе ще прекараме времето в ахкане и охкане над камъка върху пръста й, няма да успея да разбера нищо и няма да се успокоя, когато стигнем на партито.
— Беше като вихрушка, срещнах го онлайн в „СасиСоулМейтс“ преди няколко седмици и започнахме да си пишем.
— Продължавай де! Разкажи ми за още него! Кой е той?
Тя не се нуждае от подканване.
— Казва се Рики и не е точно моят тип — започва развълнувано, — но в него имаше нещо в начина, по който ме кара да се усещам. Той е истински старомоден романтик и ме кара да се чувствам специална, да се чувствам привлекателна… — Докато говори, тя се усмихва, сякаш се затруднява да го признае. — Не привлекателна в смисъл по-слаба, или защото съм свалила проклетите пет килограма, или защото мога да вляза в тесните си джинси, а привлекателна такава, каквато съм.
— Но защо го пази в такава тайна?
— Защото не исках да разваля нещо, да не ми тръгне накриво — признава тя. — Преживяла съм толкова много фалшиви стартове, не исках да казвам нищо, преди да стане сериозно и официално… пък и ти бе толкова заета със Себ, че почти не се виждахме… — Спира да говори. — Извинявай, не биваше да го споменавам.
— О, няма нищо, въобще не страдам от раздялата ни — усмихвам й се ободрително. — Този път е различно.
— Този път? — Фиона се чуди.
— Ееее… искам да кажа, по принцип — осъзнавам какво съм казала и се поправям веднага.
— И за мен този път е различно — кима тя и аз чувствам облекчение, че е обичана и е щастлива. — Преди ме привличаха красиви играчи, мислех, че са вълнуващи, секси и предизвикателни. Сега осъзнавам, че са били само загуба на време. — Тя поглежда към ръцете си и докосва пръстена.
— Рики е толкова различен от всички мъже, с които съм се срещала. Мислех, че не е мой тип, а се оказа, че всъщност точно той е моят тип. Другите не са били. Най-накрая открих каквото търсех и осъзнах, че съм търсила на грешните места. Включително и в кутията е бонбони — добавя и ме поглежда с тъжна усмивка.
— Да, имах подозрения — смея се и аз.
— Извинявай, че обвиних Флий.
— Не се тревожи, той не е от онези, които ще ти имат зъб — успокоявам я и тя се смее.
— О, Тес, аз просто съм щастлива! — Фиона сияе, лицето й се разтопява в усмивка. — Ще се омъжа! Все още не мога да повярвам — и ти ще ми бъдеш шаферка, нали? — Гледа ме, а очите й блестят.
— Да, разбира се, това е страхотно, но… — млъквам. Трябва да внимавам. Фиона може да бъде много опасна, когато става дума за любовния й живот. Все още си спомням времето, когато се влюби в Гари Бишъп на шест години и едва не ми счупи главата, когато й казах, че той си играе на целувки е Лорна МакКлилан. Не искам да слагам спирачки на нещата. Просто… о, я стига, просто не мога да седя тук и да не кажа какво мисля.